РОДЕНА ВЪВ ВАРНА. ОТ 1997 ГОДИНА ЗАЕДНО СЪС СЪПРУГА СИ ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ И ДЪЩЕРЯ ИМ САРА ЖИВЕЕ В САЩ. ПРЕЗ 2009-А ЗАВЪРШВА КАЛИФОРНИЙСКИЯ ЩАТСКИ УНИВЕРСИТЕТ В САН ДИЕГО СЪС СПЕЦИАЛНОСТ ЖИВОПИС. ПИШЕ СТИХОВЕ. ЕТО!
ДВАНАЙСЕТ МИНУТИ
на паркинга сред стаената мощ
на колите
в мислите ми нахлува светът:
детето разплакано отсреща,
мъжът забързано гонещ нещо
и другият дремещ в почивка,
момчето с толкова потенциал,
илюзиите на костюма и връзката,
жената с грим и без лице,
тялото напомпано с увереност,
работниците кротко дъвчещи
хамбургера на ежедневието,
полуживите ярки цветя,
циментът, ухаещ на автомобилно
масло,
океанският бриз, пилеещ
конфети мазилка вместо сняг,
разпродажбата на дрехи от
минал сезон,
подрънкващите ключове,
забързаното куфарче,
мексиканката, която мете
и тананика тайните си,
кафето, понесено към нечий
офис,
предчувствието за неизбежност,
накуцващият черен студент,
момичето, понесло куп писма,
обядващите хора,
потракващите токчета,
скандалната двойка,
чашите вино в бистрото на ъгъла,
усмивките,
тъгата,
безразличието,
затвореността,
флиртът потиснат,
несигурността,
суетата,
празните погледи,
блестящите дрехи,
ръбът на панталоните,
хленчещите за още играчки деца,
вибрациите,
грохотът,
в една цигара време – действител-
ността.
НАСЛЕДСТВО
ако се убия тази вечер
след мен ще останат:
едно CD недослушано,
писмата написани наум,
отговори недочакани,
забранената любов,
самолетен билет неизползван,
един милион целувки в мрака,
малко сълзи на разсъмване,
един дневник незапочнат,
напразните усилия да те достигна,
очакванията (винаги излишни),
приятелките, които можехме да
бъдем,
решенията (твърди) непостиг-
нати,
ревността, която не признавам,
че имам,
неизречените извинения,
зимите на моето недоволство,
бунтът безсилен и ялов,
нито едно спечелено лото,
едно ненавременно влюбване,
войната, която не започнах,
егото недоразвито,
третото око неотворено,
смълчаните вопли,
истините неизречени,
дуелът със смъртта незаченат,
един куп засъхнали четки,
два-три танца неизтанцувани,
още малко надбягване с морето,
емоциите непоказани,
времето незагубено,
лебедът, в който не се превърнах,
сърцето, което разбих (моето),
сестрите неродени,
наградите за опасността неполу-
чени,
няколко влюбени мъже,
любопитството незадоволено,
куп разочаровани от мен,
въпросът на историята, повтарящ
се,
„Хубава си, моя горо“, недопята,
родината, която не намерих,
и малко пране неизпрано…
тази вечер ако се убия,
ти ще останеш ли?
СИВ
Посивя денят.
Сиво утро. Покой.
Сняг. Небе. Хоризонт.
И само сива тишина.
Часовникът отмерва стари
спомени.
Сиви сенки мълчат.
Сив, обесен денят,
сам в мъгла линее.
Заглъхнал звук мечтае за простор.
Простор!
Уморен от сивота.
Простор!
Оглушал от самота.
Сънува неоткъснати цветя.
Сънува. Плаче.
И сам завръща се назад,
сам, в тази сивота.
…I hope I could reach the other end
With light and shadow, sea, and
sand
A breath away, a child of dreams
The other end, the other me
The other end, the other me
A breath away, a child of dreams
With light and shadow, sea, and
sand
I hope I could reach the other end…
СЪМнение
аз забравям
аз не съм това което съм
аз съм разсеяна
аз не съм това което помня
аз роптая
аз съм последният бунтовник в
рода ми
аз копнея
аз не съм това за което мечтая
аз забравям
аз съм това което не съм
аз мълча
аз не съм това за което говорят
аз сънувам
аз не съм безсънно спокойна
аз се страхувам
аз съм това от което ме е страх
аз се вълнувам
аз съм това което бушува
аз забравям:
сметките тока и наема
чувствата на хората
да нахраня котката
да се обадя на нашите
да пиша е-mail-и
да полея цветята
да запомня всичко което забра-
вям
да забравя приятелите си
да се фокусирам
да не мисля толкова
да рисувам
да мълча когато трябва
да се усмихвам
да не се страхувам
да обичам работата си
да съм организирана
да не прекъсвам
да съм отговорна към бъдещето
да не говоря високо
да съм благодарна за всичко
да съм добра и смела
да съм да съм да съм да съм
да съм да съм да съм да съм
да съм да съм да съм да съм
аз забравям, ерго…
0 Коментара