Кристислава Иванова е фина и крехка като порцеланова кукла, но и много силно момиче. Родена е в Разград. Ученичка е в 8-ми клас и скоро навърши 15 години. Има по-малък брат, когото много обича. Криси е родена с детска церебрална парализа, придружена с епилепсия, което в родния ѝ град, я поставя в неравностойно положение, като различна и незаслужаваща внимание. Съучениците й не я приемат и я избягват. Криси е част от проекта на фотографа Анна Йончева “Различните“ деца на България“.
Снимките й красят няколко изложби в София и в чужбина. Тя е и един от героите в новата фото книга „Да се запознаем с „различните“ деца на България“, продукт на инициативата „Да се запознаем“, която е насочена към преодоляване на различията и повишаване на нивото на информираност на обществото за децата със специфични потребности. Малката чаровница пише стихове и това е нейният начин да общува с отхвърлящия я свят и да докаже, че тя също има място в него. Момичето реди умело думите в прекрасни строфи и досега има издадени 2 стихосбирки. Тази година предстои издаването на трета. Чрез тяхната продажба, Криси помага на семейството си в грижата за по-малкия й брат, който също е роден с детска церебрална парализа и епилепсия.
***
Това съм аз – Кристислава,
която скоро ще стане
истинска слава.
Аз съм просто едно
усмихнато дете
и озарявам
синьото небе.
Някога имах болни крачета,
но вече мога да гоня
малките врабчета.
И не съм като другите болни деца
да стоим с брат ми сгушени
в свойте гнезда.
Това е той – нашият живот.
Понякога хубав,
понякога лош …
***
Как започна моят живот
Как започна моят живот?
Мама и тати чакаха да се родя.
Мислеха, че ще им е щастлив денят.
Но не беше точно така:
започнаха проблеми
и то големи.
Ето какви са те:
Лекарите й казваха:
„Оставете това дете!”
Имам две диагнози
и не бяха с добри прогнози.
Но аз пиша стихове
и искам да кажа
на всички хора по света-
не изоставяйте своите деца!
***
Промяната на Криси
Вече не поглеждам назад!
Вярвам в своя
приказен свят,
който с болка и с много
любов сътворих
и днес красиво
го вплитам във стих.
Семейството мое
е всичко за мен –
то ме подкрепя
всеки ден.
Виждам как вече
всичко се подрежда –
Има надежда!
Има надежда!
Вярвам в мечтите си,
с тях смело вървя.
Приказка нова,
вълшебна творя.
***
Моят живот
Моят живот започва така –
мама от малка
ме е хванала за ръка.
През осем операции
с нея преминах.
Колкото са крачката
на малките раци.
Но пък те са юнаци.
Пиша стихове
и се уча да пея.
Обичам да ходя на море…
А през декември бях
най-щастливото дете.
***
Как започва моят хубав живот
Моят хубав живот започва така:
с малко магия и чудеса.
Една жена с пръчица в ръка
докосна моето сърце
и ме направи
най-щастливото дете.
Даде ми капки чудни,
и каза, че свършиха
дните ми трудни.
Мога вече да се излекувам
и тя ще ме научи да танцувам.
Хвана моята малка ръка
и аз се видях с нея така:
с бяла рокла и бели крила,
как живея по нови правила.
Сякаш вече няма умора –
искам да кажа на другите хора
да не се надпреварват,
а в себе си да повярват!
***
В храма
Извикайте децата –
да боядисат яйцата.
Челата и бузките червени
като макове засмени.
В храма отидете
и свещички запалете.
Там – за здраве
с яйцата се сборете.
***
Есен
Есента дойде!
Щъркелите и лястовичките
заминаха на юг.
И само врабчетата останаха тук.
Цветята са се сгушили под земята,
а вечерта изгря луната.
***
Слънчевата топка
Слънчевата топка е тука
и тя всяка болка ще излекува.
Златна е тя
и твори чудеса.
Само си пожелай нещо ти
и тя ще сбъдне твоите мечти.
***
Мечта по лятото
Кога ще дойде това Лято –
красиво, свежо и богато.
С весели дни
и чудесни игри.
В градинката пак
ще срещна Иван
и той пак към мен
ще тръгне засмян.
Слънцето ще ни грее
и Вятърко ще ни полюлее.
***
2018-та
През 2018 година
в България беше така:
протести по улиците вървяха,
ту за природен газ бяха,
и срещу Валери Симеонов
не спряха…
Когато порасна,
така ще я запомня аз –
България такава –
нашата държава.
Но тя е красива –
реки, планини и поля,
туристите я виждат
с усмихнати лица.
0 Коментара