Антина Златкова е родена преди 27 години в Монтана. От няколко години живее и работи във Виена. Следвала е комуникационни науки във Виенския университет и трансдисциплинарни изкуства в Университета по приложни изкуства, пак там. Работи като артист и медиен педагог. През 2010 г. излиза първата й поетична книга “кораби от хартия” (Издателство „Знаци“), а през 2014 – двуезичната стихосбирка “чужди географии” (edition exil). Антина е носител на австрийската награда за поезия “Писане между културите” за 2012 г. А ние всички стискаме палци, че ще продължи да издава поезия на български, в името на доброто ДНК на родната литература.
обява за жилище
имам място
между стените
книгите
палтата
между дисковете с музика
и старите филми
между всички индии
и букви в тялото ми
имам малко място
за нанасяне
гледане на ръка
жените които готвят
имат други ръце
солени
сочни и обли
под ноктите
зехтинени оргии
в линията на живота им
джоджен
в любовната
анасонови звезди
мед
и копър
имат друг вкус
жените които готвят
и те по-различно
вкусват живота
междупръстия
когато лятото защипе
между пръстите ми
сол и цитруси
и бузите ми
ги опраши захар
и по полите ми
разцъфнат слънчогледи
простирам миглите си
край морето
и по коленете си
рисувам карти
за пристигащите
корабокрушенци
saudade*
ще отида в лисабон
когато ме напуснеш
няма да събирам
улици моряци думи
ще седна на брега на тежу
ще ближа цветове
ще вдишвам лодки
ще ловя със миглите си
музика
ще те пусна
като думите
във лодка
без да чакам
да се върнеш
* на португалски: силна носталгия по нещо, което не може да бъде върнато
пет и половина
обичам този час
сомнамбулите
сноват към вкъщи
съмналите търкат гурели
в мотрисите
вън мирише
на тишина и шума
и още мига
прохъркващо
светлината бърка
новото си жълто
от лимонова кора
и лайка
а денят се прозява
в пашкула си
сляп и гладен
след обсадите
на километър
от тук
градините
на двореца
са превзети
от летните пътешественици
домати и вурстчета
върху днешния вестник
артисти трафиканти безделници
натежали от бира и пот
и кубински песни
юли е
прозорците сънени
събират прах
тишина и гълъби
само съседката
си е вкъщи
и нашепва нещо
любовно
на турски
кафе-галерия
между портрети
от сметана и кафе
се разбъркват дните
бавни парни
и шептящи
бодат по чиниите
клюки и пастички
прелистват минувачите
разплащат се
към единайсет
се затваря
келнерката съзерцава дълго
остатъците по масите
после рисува с утайката
портрета
на някой от гостите
и накрая облизва
лъжичката му
пекин
по каменния под
на входа на храма
двама старци
калиграфират молитвите си
с вода
потапят четките си като метли
в кофата на чистача
и пишат забързано
преди подът и тежкият въздух
да са преглътнали знаците
високоговорителите съобщават
на пет езика
че боговете затварят в четири
и ще се радват да ги видят
някой друг път
истанбул
представям си го
вечно ветровит
от плясъка
на рошавите чайки
вечно буден
ментов
шумолящ
с минарета от небето
до корема ми
и с мюезините
провлачващи отгоре
че и животът
е бърз и мътен
като водата в босфора
заминаване
с багаж
в кутия от обувки
с пастелени
и акварелни карти
ще потегля
някоя ленива сутрин
без да се обаждам
ще събирам камъчета
вместо сувенири
ще ти купувам картички
без да ги изпращам
ще се върна
някоя привечер
бременна с думи
и куфари
и няма да има
кой да ме чака
Мария
по кожата ми всеки
гони географии
под ребрата търсят рабат
по прешлените
лениви пацифици
между миглите
вишни и гейши
в пъпа
къкрещи индии
засяти са
между коленете ми
колкото искаш отечества
разчертана съм цялата
в най-прецизен световен атлас
но от толкова столици
и релефи
май съм забравила
от къде съм
0 Коментара