Запознайте се с Елена Денева. Родена е в Дряново, съвсем неотдавна, учила е социална педагогика. И вероятно е чудесен социален педагог, но за това не знаем нищо. Знаем обаче, че е вълшебен поет. Автор е на 4 поетични книги, награждавана е в няколко национални конкурси за поезия и есеистика. Малко й е, казваме ние.
Да ви е сладко!
сурогатно
Няма да плачем.
Това е друга история.
Трябва да бъдем щастливи.
По небесните траектории
ще се движим почти като живи.
Почти като живи ще се събуждаме
и ще разбиваме дните с глави.
Няма да плачем. Ще мислим за нуждата,
която ще ни отрезви.
Вечер, пияни от ром или стихове,
ще тананикаме „йо-хо-хо“,
но тишината ще ни надвиква
с третото си ухо.
Ще се желаем и ще се отхвърляме-
калейдоскопи с черни стъкла.
Лунната светлина ще опърли
скапаните ни тела и крила.
Хвърлих надежда. Намери ли я?
Остави, себе си питам.
Няма да плачем. Това е друга истерия.
Това е живот-заместител.
наръчник за луди
Тъкмо мислех за нищото и нещо стана.
Зъб изгуби луната и гръб изви.
И с протеза от светлина мечтана
осветиха къртицата остри треви.
Пожелай си фенер и не хващай светулка.
Прочети заклинанието на смеха.
Нарисувай смъртта без коса и качулка.
Подхвърли на харпията троха.
Окупирай небето. Лети до земята.
И защото животът е садистичен шут,
окови статуята на свободата.
Разболей Левиатан от скорбут.
Да, светът е жесток, но и ти си чудесен.
Прегради тишината, изтрий звука.
Златната ябълка покрий с благородна плесен.
Нарисувай лъжата с безкрайни крака.
През каквото минаваш, ще те изправи,
ще те въздигне светът свиреп.
Но вземи бяла риза със дълги ръкави
за Венера Милоска! Или за теб.
свобода
Имам скоби в сърцето. От полюс до полюс
те побират обичаните неща.
Заболява ме привечер за човешките болести
и човешката нищета.
И човешки се свивам в салона за балове
на човешките страхове.
Свободата ли, Санчо? В будна кома заспала е
през човешките векове.
Аз й виждам духа. Имам коренче гледане
на приятелска груба длан.
Аз навеждам глава, на човеците предана,
без да имам какво да дам.
Няма нищо да кажа със тон назидателен
и изострен от правда глас.
Просто знам, че освен прелестните предатели
и предадени има от нас.
Имам тихи видения. И не съм се излъгала
от уплаха или непосилно тегло.
Аз видях свободата да проси на ъгъла
за билет до затвора със хляб и легло.
лятна песничка
Думите са простата черупка.
Лятото е перла и седеф.
Пясъкът се рони на целувки.
Всяка тишина е пълна с теб.
Песента е закъсняло раче.
Приливът донася сол и хлад.
Всяка доброта намира начин.
С всеки ден си само по-богат.
Има дни със флаг от безпокойство.
Има нощи с лодки самота.
Има малки мигове с геройство
и големи бури красота.
Но дори когато натежава
между нас торбата със солта,
приеми каквото ти се дава
и предай усмивка на света.
Tрънче
Някъде тук, между митове и съвършенство,
кафето без захар и сънната ви апнея,
аз побутвам обидено същността си моментна
до мига в който няма да полудея.
И нахлузвам социално приемлива роля,
за да бъдат щастливи минувачите-съдници
и размахвам усмивка, подострена с молив:
всяка липса на логика е умишлено сбъдната.
Дреме опиянена нравствената полиция,
но пък тъпата липса на мисъл не дреме.
И латентната и несвета инквизиция
на площада в пролуките пръсва грапаво семе.
Ще поникнат разпятия като картинки
и ще гледаме дажбата в чужди паници.
А устите ще мелят трънки или глогинки,
чисти истини, чути сред мръсни вицове.
Тъмните векове днес са още по-тъмни,
да го кажа направо. Няма да се обиждате.
Няма нужда да чакаме: добре сме осъмнали,
запалете от кладата по цигара. Довиждане.
0 Коментара