Какво е свързващото между яркото наметало на царския син от приказките, майката на мома Калина от клипа на Поли Паскова, речникът с нови значения на някои думи на Софийския международен литературен фестивал-2015, една социална служба, 4 училища и 4 библиотеки, последната от които в читалището в Челопеч? Това е Иглика Дионисиева. Тя е родом от Враца, а нейната голяма любов си остава Пловдив, където е получила филологическото си образование. Нейни стихове, разкази и критически материали можете да намерите в много електронни и периодични издания. Тези стихове са от книгата „Deja vu hug”.

Iglika Dionisieva

Ежедневие

пет мисли се боричкат

коя от тях

да удари

шамар на чувството

***

Стихнаха стоновете на майката.

Суетенето около нея – също.

До прозореца – прецъфтял

букет и транзистор –

музика, реклами, новини,

реклами,

емисия новини:

11 загинали при земетръс във Флорида

27 убити от младеж камикадзе на Западния бряг

Наводнения взеха жертви в България,

продължава

изваждането на трупове

Стрелба в Украйна, афганистанки

продават дете за торба брашно

 

Майката стиска очи и зъби

и слуша как

новините

заглушават

гласеца на новороденото.

 

Обяд 

Благодаря ти, Господи,

че след градушката

оставяш и за мен:

някоя и друга череша,

някоя и друга пчела

в градината ми,

някое и друго

стихотворение

за написване

 

Зарибяване

Ръцете му при допир миришат на риба

и погледът му също е рибен –

хлъзгав, полепващ и неуловим като слуз

По лицето му са изрисувани ласките му –

с плавност на навълнена вода

и морска неясност

Прегръдките му са страшни като плаващи пясъци

а любенето му е ту дълго, ту странно:

По хлада, навлизащ в тялото ми усещам,

че влива в мен настойчивост и нетърпение

след това ме изважда с усилие

като натежала мрежа

Или неочаквано като плиснато от вълна водорасло

И мълчи и очите му блестят

а погледа му е отнесен от чайките

Сутринта измива ръцете си в морето,

обърнат с гръб към изгрева

и се вглежда в косите си

дали не е остарял

и не е нищо по-друго

от плъзгащо се по вълните

Яйце

***

Когато нищо друго не е останало
нощта ще започне –
кръгла като луната
А ние – потенциалните двойки –
ще я търколим
да обиколи нивата
(като Житената питка) –
и ще я запратим
по най-каменоръбите чукари.
На разсъмване
ще си я приберем нащърбена.

 

Анестезия

Сега ще заспя

още малко почакай

Щом падне монетата падам и аз

Ръцете ми още треперят

неудържими

Кой скри стените

и дръпна килима

деня под краката ми

 

прегръщам огромен букет от прибрани ръце

исках да пипам  да бутам да мажа да галя

да галя да галя да правя любов

да наливам вода да пия да пиша

да отварям врати зад които да чувам

да виждам тях най-вече вас

не обичам

не снимай не снимай

остави ми усмивката

 

Колко красиво поднасяш

етера към лицето ми, казваш

че имаме среща във 5

4

3

2

……………………………..

 

върху коляното ми
и на твоя лакът

драскотини
сладко трънче под езика

целувам те
и в устата ти остава синьо

 

Къпини

Crime

след мириса

на горчиви бадеми

престъпно се промъква

желанието

и ръцете оставят

все по-големи

следи

 

положителен
отговор

Успявам ли

да не викам
въпреки живота

да не искам
въпреки любовта

 

Урок по смирение

там
където
не ме виждаш
да забравя
че съм
там

 

I Have a Dream

Тъкмо довършвах картината.

Трябваше ми някакъв цвят да я открои.

Влезе Той и се лепна на модела.

Обра луфтовете му като риба,

а червеното му поло направо заспа.

Господи, казвам си, господи.

Междувременно си допих джина

и погледнах часовника.

Протягам ръце да прибирам

и го бутам по рамото:

Хайде да тръгваме!

А Той клати глава и потъва

още по-дълбоко в модела

Не пипай, вика,

това не е твое!

 

Фар

изпращаш
погледа си
надалече
а знаеш ли
къде достига

***

парчетата

от разбити животи

като при самолетна катастрофа

разхвърляни

събирам ги

избърсвам ги

и

започвам да правя

часовници

и слънца

Facebook Twitter Google+

0 Коментара