Стихове от Ина Иванова

Поезията на Ина Иванова свети и боли. Ето малко от последните й стихове. Ако искате още, набавете си поетичната й книга „Малки букви“.

Машина за щастие и тъга, 1928-а

Прах в северния ъгъл,
крило от пеперуда зад бюфета,
теменужка в готварската книга на баба,
мирис на кафе и прежурена ютия,
слънчев лъч, разбира се – скришен,
щастие, леко и старомодно
като ванилия.
Изтлява лятото, жулят тревите,
изтънява вътъкът на света.

Само думите не съшиват.
Благодаря, мистър Бредбъри.

прахоткрило мириснаслънце
снежинкавкибритенакутия
съм

Рокля на точки

Жената с роклята на точки,
с тихите рамене, с облите думи,
бавно отпива от виното си,
смее се с всички ъгълчета на очите,
попива червилото с върха на салфетката,
даже не подозира
как острият мъж в ъгъла
поглъща вечерта, издишва тютюнев дим
и зад синкавата му пелена
пренарежда света, пише стихотворение –
стихотворението,
което ще продаде хиляди рокли на точки,
ще разплаче дузини жени.

***

Градът е пълен с четирилистни детелини.
Такава девалвация на щастието.

Внезапно

тъй както разцъфтява мак
тъй както се разпуква нарът
тъй както кръв избива
по тънките ръкави на неверието
пусни я да си иде
пусни я да си иде
защото преминала е сладостта на всичко
а всяка рана някак заздравява

***

Зелените велосипеди на момчетата
зелените им викове,
рикоширащи между блоковете,
ронливите тротоари,
дългият скок на котката към врабчето,
презреният момичешки ентусиазъм.

Провирам си път между тях
привечер
привечер
привечер.
Мота малка квартална
домашноприготвена пролет
ме блъсва с рамо,
докато вървя и пея без глас
с престъргано гърло,
с овъглено сърце,
с празна утроба.