Иван С. Вълев е роден през 1984 година в град Сандански. Завършва Техническия университет в София, като първите му две публикации са научни статии. Въпреки че работи в сферата на телекомуникациите, музикалните и литературните му интереси довеждат до по-сериозни опити и в двете области – бас-китарист е на етно-рок формацията „Гологан“ (с поетите Иван Христов и Петър Чухов и Анджела Родел) и съосновател на литературната рок-група „LaText“ с Петър Чухов, свирил е и в инди-рок бандата „Bears And Hunters“, както и в страничния проект Homeovox на китариста на група „Остава“ Георги Георгиев.
Публикувал е хайку (в българо-унгарската хайку антология „Различна тишина“ и Литературен вестник) и поезия в интернет изданията „Кръстопът“, Литературен клуб, Public Republic, Dictum, High View Art, Открита литература, вестник „България днес“ и др. Лауреат е на различни форуми.
Стихосбирката „Завой“ е първата му книга. Тя получи голямата награда за поезия „Пегас“ на 46-ия националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ 2018 г. Редактор е Петър Чухов, корица и оформление Иво Рафаилов, издава ИК „Жанет 45“.
* * *
Началото на края
е едва забележимо –
пукнатина в стената,
просвирване на гума,
изскърцване в ключалката
или трополене през нощта.
И ще расте, и ще расте –
снежна топка,
пусната по склона,
от която никога няма
да стане
снежен човек.
Празник
На края на града
където свършват къщите
е манастирът.
Николай Кънчев, „Постскриптум“
На края на града,
където свършват къщите,
е гробището.
В старата му църква –
само погребения.
В центъра,
на градския площад,
е храмът –
за сватбите
и кръщенетата.
Стоя на пътя
между тях –
къде
да запаля свещ
за теб?
Последен сняг
Първата снежинка
от последния за годината сняг
прелита пред прозореца,
но ние няма да я видим,
затворени в хотелската стая
сред дима от цигарите в пепелника,
загледани в екрана на телевизора –
нашето студено слънце,
което скоро ще угасне
след красивия край
на късния филм.
Чужди езици
С всяко влюбване
проговарям чужд език.
Първо съм Аз, идваш Ти,
после Ние,
следват глаголите,
прилагателните,
които водят
към най-различни епитети.
Последни са времената –
бъдеще,
след това сегашно,
накрая
минало.
Чистилище
„Когато умреш
няма да идеш в Ада,
заради всичко това,
което не направи“ –
казва старата циганка
с вечно димяща цигара,
седнала там, където изхвърлят
рибешките глави от пазара –
„няма да идеш в Ада,
а ще идеш на кино
и ще гледаш целия си живот
безброй много пъти
от начало до край,
докато разбереш,
че режисьорът всъщност
не ти е виновен“.
Отваряне на хладилника
като книга пълна с истории:
ароматите на Индия,
тайните подправки на юга,
житена питка от приказките
и бутилки с бохемски рапсодии –
остави най-сладкото
за накрая.
Радост
Оказа се различна
от тайно прочетеното
в романтичните книги на баба,
от безкрайните детски следобеди
и дори не е да открадна
колата на татко,
за да избягам
към нещо по-красиво.
Всъщност стои ето там –
небрежно облегната
и сякаш все още
ме чака
да я заговоря.
Край
Нова игра за сетивата –
да дойдеш
толкова близо,
че да чуя шума на клепачите ти
като звук на криле,
а тъмнината да свием
на точка,
подходяща
за щастлив край.
0 Коментара