Тя е инженер с магистърска степен по изящни изкуства. Родена е в Бургас, но живее в Кентъки. Пише стиховете си на български и английски. Заместник главен редактор е на англоезичното издание на електронното списание Public Republic. Основател на кръжоци по поезия в Лексингтън, Кентъки. Водеща на радио шоу за литература и изкуство. Дами и господа – Катерина Стойкова-Клемер.
Един час след като
онзи отвратителен израстък,
изгорен от пурпурни лекарства,
накрая падна от лицето ми,
срещнах бъдещия си
бивш съпруг
и той реши, че съм прекрасна.
Той каза „да“,
аз казах „да“
и я карахме така,
докато една брадавица поникна
от неговия нос и порасна
колкото още едно лице, и порасна
колкото още един бял дроб, и порасна
колкото Кадилак и израсна
по-голяма от нас –
докато не стана всичко,
което виждах.
А той изобщо
не можеше да вижда.
Гърбица
Омразата е гърбица
на жертвата. Олюлява се
като пълен с вода балон
при всяка нейна стъпка
по високия мост.
Отстрани гърбицата
прилича на ангелско крило.
Разговор Ъ
– Аз съм тъмен, влажен
и уплашен от себе си –
призна думата ъгъл.
– Моля те –
каза думата стая, –
позволи ми да се скрия в теб.
Две
По български и американски поговорки
Два остри камъка не могат
да мелят брашно.
Два остри кокала не могат
да направят става.
Два камъка могат да счупят
много кокали.
Можеш да убиеш две птици
с един камък,
или една птица два пъти
с думи.
Мидата
Бясна
мидата се изтърколи
на брега,
изплю перлата си
върху пясъка,
и пак потъна
на дъното.
“Да види
неблагодарния задник,
че е нищо без мен.”
Поседна
на скалата си,
и се опита
да се прозее.
Течението олюля
назъбените устни,
кипящата сърцевина,
изхабените хриле.
“Той е нищо.
Нищо!” – извика тя,
а водата я задави.
Разговор О
“Носи ме – каза думата спасителен-пояс, –
аз съм само още един пръстен.”
Куфарът
Поне петнайсет пъти на ден
си мисля
за твоя куфар.
И как заема място,
лежи ей тука,
превзема пода
в мойта спалня,
пъшка
от възмущение,
зяпа
с отворена врата,
кокори се
като всевиждащо, карирано око.
Поне петнайсет пъти на ден
вървя
около твоя куфар.
Стъпвам отляво,
стъпвам на каквото е останало
от собственото ми пространство.
Поне петнайсет пъти на ден
мразя
твоя шибан куфар.
На пода
до вратата
като дупка
в моя дом
проснал се е като бомба
и тиктака
едно, две три
и така
до петнайсет.
0 Коментара