Лилия Йовнова е родена преди някакви си 19 години и затова вместо с тежкото „поет“ се нарича с Линдгреновото „нещотърсач“. Още на 15 Лили печели изданието „Малки поетики“. Тя се надявам някой ден да намери правилните думи за това, което има да каже, но знае, че дотогава има много време. Дебютната стихосбирка на Лили се нарича „Моментът преди порастване“.
Моментът преди порастване
… е кратък
промъква се като крадец в живота ти
и е винаги така предпазлив
защото кой знае как ще реагираш
дали криеш пистолет под възглавницата
или си склонен да разбереш причините му
дали си го очаквал или те е изненадал
колко си готов да дадеш доброволно
има ли нещо което сам би му връчил
нещо прекалено ценно за опазване
моментът преди порастване
стъпва на пръсти в дома ми
чух го
20 м2
Зад едната стена реве дете,
облечено в поредните си най-хубави дрехи,
а умиление пълни очите на всички баби,
дядовци, родители и семейни приятели.
След минути, от другата страна,
дъщери, съпруги и синове нямат сили
да сдържат сълзите си, докато пред тях
лежи мъж, нагласен в най-хубавия си костюм.
Нека някой ме убеди, че животът
не може да направи пълен кръг
в една църква.
Почти се засмях
Днес сбърках силуета
на кофа за боклук с твоя.
Представяш ли си
колко ми липсваш.
Мина
двете ти хубави очи
така и не спират да ме
наблюдават през целия
ми живот.
Дъх не си поемам без
техния изгарящ взор.
Душата ти нека се помоли, дете,
нека се помоли за моята.
Списък с нещата които винаги забравям да направя
да намеря най-сетне общ език със себе си
да си купя каракачанка която да кръстя Револвер
да се кача на влака до Пловдив събота сутрин
да не кажа на никого и да се затворя в себе си
(дори да попадна нарочно в Капана)
да спра да мисля как си отиде
да хвана самолет и да излъжа че знам къде отивам
да открия ново място с хубаво кафе
да напиша едно-две писма които отдавна мисля
да спра да мисля как си отиде
да разбера как точно баба ми прави баницата
да я изнудя да ми каже универсалната тайна
(за готвенето за силния дух за живота като борец)
да отида до гробищата и да занеса бели божури
да приема че и аз ще остарея и да се зарадвам
да спра да мисля как си отиде
да спра да мисля че исках да остарея
(слушайки смеха ти)
да спра да те мисля
да спра
или да продължа да забравям
***
Съжалявам за всичките стихотворения.
Дължа извинение и на двама ни.
Ти не заслужаваше толкова много.
Аз не заслужавах толкова малко.
Моментът преди порастване
…. беше много по-дълъг от очакваното.
0 Коментара