Мария Гюзелева е родена на 19 октомври 1981 г. в Елхово, където живее и в момента. По професия е еколог. Автор е на пет стихосбирки: “По-лека от сияние” (1999 г.), “Едно глухарче нежност” (2005 г.), “Между две дихания” (2005 г.), “Отвъд безкрая на очите ти” (2006 г.), “Изгаряне на сънища” (2008). Има редица отличия за поезия и проза в национални и общински конкурси. Нейни стихове са публикувани в регионалния и централния печат. За себе си казва, че е: „Просто някой, който обича поезията… И който обича… всеки един миг, небе, спомен, изгрев, който превръща Земята в едно Небе за всички нас… А стиховете ми… Нека сами се представят…”
ОТНОВО Е ЧЕТВЪРТЪК
Отново е четвъртък. И безкраят
оправя ни леглото – няма как.
Красива, детската ми стая,
рисува със луна-петак.
А после нещо много нежно ще й купя.
Поредно плюшено мече.
Светът е счупен до минута
и ти си мисъл за небе.
Небе, което да те помни.
Което после да те сътвори.
И в този свят – отново спомен
във мен отново да те възроди.
И ето – детската ми стая.
Рисува със луната снежен впряг.
И нещо много нежно ще й купя – зная.
Това ще е за тебе знак…
А после ще се преродя в небето.
В очи на твоя дъщеря.
И даже нещо тук да е отнето…
…Ти пак ще знаеш…За това…
ДЕНЯТ ОТНОВО
Четвъртък е. И няма начин.
Небето ще заплаче пак.
Светът в юмручето ще плаче…
…когато види чакан знак.
Кокичето навън ще се усмихне.
Ще ми възвърне пролетта.
И някой ще въздъхне скрито:
…Но ти не знаеш за това…
Ти пролет си, небе и слънце.
Ти си това, което предстои.
И някъде над тебе ще покълне зрънце…
…И ще въздъхнат миналите дни…
СВЕТЪТ ОТНОВО
Това е днес, което
отново пак ме вдъхнови.
И някой някога ще ми засвети
като безкрайност, запомни.
И някъде над мене пак юначе
ще ми помаха от една звезда.
Във дядовото си калпаче
съм скрила зрънце светлина.
И после ще превърне в слънце
Това, което предстои.
И няма начин – пак от мълния
Ще да възкръсна, запомни…
НА ЕДИН АСТЕРОИД
/ на Астрид Лингрин/
Отново днес една Алиса,
Превърната във Пипи пак
Възкръсна в приказка и слиса
Отново този необят.
И после се превръща в изгрев
Това, което предстои.
Светът отново над безкрая слиза…
Облича самодивска риза…
И простичко това си ти…
Звездата в мене пак възкръсна
и се превърна във цветче от мак.
И няма начин – жива, мъртва…
…отворих в шепите си свят…
НА БЕЗКРАЙНОСТТА НАД НАС
Превръщам се в Алиса, в Пепеляшка
и се превръщам в утрин пак.
Светът е скрит във дядовата прашка,
в мустака на усмихнат котарак…
Светът превръща се в безкрайност.
И в утрини, безкрай, небе.
И няма как – в една потайност
отново се превръщам във дете.
Превръщам се в безкрайност, теменужка…
…И простичко едно дете…
…лъчите от луната над дъгата гушка…
…и то самото е небе…
0 Коментара