Мария Лалева е любимо име за ценителите на поезията. Има две стихосбирки „Личен архив“ от 2014 г. и „Не съм ви ближна“ от 2016 г. на издателство „Лъчезар Минчев“. Сценарист е на филма „Роза Дамасцена“. Тази година се предвижда да бъде издаден романът й „Живот в скалите“.
Ако мъж бях родена
Ако мъж бях родена,
първо бихме се сбили.
После с раните щяхме
да поседнем да пием.
Да осъмнем приятели,
да се борим с годините,
да пораснат децата,
побелеят жените ни.
Да изплачем над чашата
пред приятел сълзите си,
да говорим за вярата,
да изпеем мечтите си…
А сега – да ми кажеш
аз какво да направя.
Ни приятел с мъжете,
ни жена ще ти ставам.
Ни роман да подкараме,
че отдавна те зная.
Я, кажи ми: Наздраве.
И да почнем от края.
* * *
Знам ли, пък може да те дочакам
в старата тиха къща.
Щом аз не съм Пенелопа,
Одисей не се връща.
Всеки ме убеждава кротко,
че светът е перфектно кръгъл.
Но зная – връща се само този,
който не си е тръгвал.
* * *
С какво ще ме изплашиш, Въздесъщи?!
С едната смърт?! С разплакани илюзии?!
С гърба на мъж, заместил ме със курви?!
Със старост?! Със предател?! Със безумие?!
Със самота?! Със лудост?! Със мълчание?!
Със клюки?! С недоверия?! Със завист?!
Изпях ги, Боже, като Дявола Евангелието.
Видях ги и на живо, и на запис.
Играх ги във пиеси постмодерни
и в не дотам модерни сериали.
Написах сто сценария за гневни,
разкъсани от себе си страдалци.
Не ме плаши! Оглеждам се във всичко.
Откривам се и в черното, и в святото.
Ще се изплаша, само ако видя,
че вместо в храма, коленича в блатото.
Пиеса за ъгъл
Тези нови любови
са така уморителни…
С разказите за бившите,
с многото въпросителни,
с бягствата за романтика,
пък местата – все същите.
(Не, че галактиката
от това е на свършване.)
Толкова драматургия
във пиеса за ъгъл.
Някак си до абсурдност.
(А пък светът е кръгъл).
Толкова възклицателни
за прощална целувка.
Господи, остарявам ли?!
Или съм вече кучка.
Гара разделна
Не съм Ана Каренина
и със сигурност не обичам влакове.
Ако ще мра драматично,
ще е от старост. Сред макове.
От цялата руска класика
обикнах до смърт Висоцкий,
голямата глътка водка
и дългите бели нощи.
Ако ще казваш „Сбогом“, го казвай!
Да ти приличам на самоубиец?!
Любовта я живея на части.
Преди теб, след тебе. Винаги.
Да, наистина – след любов се умира,
но, повярвай, съвсем не след всяка.
Не, не искам да те обидя,
но и не гледай със ужас влака.
Урок по достойнство
Мой си е, сине, и тежкият кръст
да те науча на доблест.
Да те извая от дух. От душа и от пръст,
за да си Богу достоен.
В едно те заклевам. В едно. И сега.
Жена не разплаквай, която обича.
Мъжът не оставя сълзи зад гърба.
Мъжът е достоен. Дори необичащ.
Мерзавецът бяга, но ти остани.
Бъди по-голям от страха и вината.
Глупакът мълчи, ала ти говори.
Така че след теб светлина да остава.
Така че след теб да пак да никне трева.
Така че след теб някой друг да обичат.
Дори необичащ, целувай ръка.
Че всяко сърце е от Бог. И е живо.
Не съм ви ближна
Не просто безбожно, а трижди прокълнато гола
ще разхождам душата си пред очите ви слепи –
да ви гледа от упор, да ви стряска с въпроси,
да ви плаши със смях и със липса на дрехи.
Голотата е страшна, безпощадно жестока
към удобния свят на страхливата съвест.
И е ад, и е грях, и е път без посока
за човешката глупост, заблудена да съди.
Облечете добре лицемерното лустро,
наметнете грижливо завистта си със риза,
закопчайте прилично, пристегнете я гузно.
Ако имате две, отминете. Не съм ви ближна.
0 Коментара