Ето какво свърши Златна Костова, докато риташе срещу болестта и съпътстващите терапии. Преведе четири пиеси, направи премиери на две, очаква тази година още две театрални премиери и в началото на следващата – други две. Освен това продължава да води най-позитивната съботна рубрика в радиоефира – „Малки истории за доброто със Златна Костова“ за предаването „Очите на четвъртата власт“ в Програма „София” на БНР. Новата й стихосбирка „Отмъстителна поезия“ ще има и още една голяма премиера – на Аполония. „Цялото приключение с болестта имаше и своите добри страни: стоя си вкъщи, имам време за любимите си хора и книги, преподреждам приоритетите си и се опитвам да науча поне един житейски урок“. Много красива Златна, нали?
Бяс
Сакатото куче, което храня
на улицата пред нас,
ме ухапа.
До кръв.
Направи го без да иска –
може би от любов,
или просто не знаеше
как да ми благодари.
Промих раната,
превързах я,
не отидох на лекар,
не си направих инжекция.
Няколко дни
се наблюдавам внимателно –
следя за признаци на бяс.
Засега – нищо обезпокоително –
живея постарому.
Бесовете у мен са си същите.
Сексистко
Два са езиците след Вавилон –
на поетеси
и прозаици.
На снимката
върху нощното ми шкафче
мама и татко
са уловени на някакво семейно тържество
(50-годишнината на татко?
45-годишнината на мама?) –
прегърнати са
(може би танцуват?),
гледат към апарата
усмихнати,
щастливи
и млади.
Все по-млади.
Битие
Цял живот си играем
на „мъж и жена”,
пълним всяко пространство
с дантели и мускули.
Хубаво е
всичко,
което има да идва,
да идва внезапно –
като лятна буря,
земетресение,
любов –
да няма време
да го прегърнеш,
камо ли
да го отблъснеш.
Питам се
Кога?
Кога?
Кога?
Кога най-сетне
ще научиш
поне един
житейски урок?
Ядене на плодове
Как ядеш черешите? – пита ме Леда.
Последната –
най-едрата,
най-черната,
онази,
която съм оставила за накрая,
се оказва
гнила.
Дали съм
за някого ангел,
появил се в живота му,
за да му покаже стъпките,
както моите ангели
идват в живота ми –
неочаквано и необяснимо,
когато най ми се танцува –
хващат ме за ръката
и ме повеждат …
Дали не съм
наказание за някого –
за някой нищо неподозиращ –
в чийто живот
само привидно съм
добре дошла?
0 Коментара