ти вече знаеш знаците:
тежестта долу в стомаха
когато лицето изтръпва
бързите мисли
убийствено бързи
и пеперудите
господи! пеперудите избягвай гледките:
нож, блистер,
колан на клуп, оставен на масата,
твоите собствени белези,
кърпа, газов котлон,
бутилка, зелена тетрадка,
игла, безопасна игла,
карфица-
тогава идват пеперудите
господи! не пеперудите!какво правиш?
заравяш глава във земятакакво искаш?
да избягаш
изчезнеш
изтриеш как действаш?
посягаш хаотично
търсейки
голямата гума,
с която да изличиш споменаза какво?
за пеперудите, господипеперудите, господи, не!само
не пеперудите!слушай себе си
слушай себе си
слушай себе сибягай от другите
бягай, бягай далече
от другитезвуците, звуците
господи! звуцитеот какво?
от крилата
на пеперудитегосподи! само не пеперудите!
прости греховете ми
и не пращай
недей!
пеперудитетехните тежки крила
подлудяваттежкият прах
от крилата
те смазвакънти ехото
ехото ехотоот какво?
от крилата на пеперудитегосподи!
не пеперудите!те крещят
ултразвуков минортиставаш тревожна
ти ставаш едно
със страхаот какво?
от пеперудитегосподи!
господи!
господи!
само не пеперудитетази вечер поне
господи, не!
само тази вечер
поне
моля те!само днес
не изпращай
при мен
пеперудитете идват отпред
заграждат отзадте са вътре в мен
вътре в теб?
как?пеперудите!
господи, не пеперудите!!!те мразят лъжа
ти мразиш да бъдеш
сама,
но
ти мразиш
и пеперудитегосподи! пеперудите!
не!
падаш на колене
и
се молиш
на пеперудитете
са
десетки
милиарди
милиони
легиони
от тежки същества
с ефирни цветни
крилаа
ти-
сама
срещу тях
срещу другитегосподи!
пак пеперудите!слушай себе си
слушай себе си
слушай себе сивдигни високо глава
пада нощта
и с нея идват
мислите-
лудитена сутринта
ти си цялата
мокраи те е
страхот какво?
пеперудитегосподи!
докога пеперудите?– вдигни глава!
– докога?
– слушай себе си!
– докога?– чуй ме!
– къде си?
– чуй ме!
– слушаш ли?– къде си?
при пеперудите…
господи!
тя отлетя
с пеперудите.
Разговарям с Иван Шентов минути преди да свърши събитието „София поетики 2016“, където в градинката на „Кристал“ за поредна година автори четат произведенията си, а накрая публиката решава кой ще е поет на София. В края на вечерта именно Иван Шентов печели със стихотворението си „Пеперудите“. Естествено, когато си говорим за поезията и за бъдещите му планове, не знаем това, но аз вътрешно се надявам той да е победителят. Болката и гневът, с които прочете „Пеперудите“, ги няма. Заместени са от дружелюбна усмивка и спокойствие.
Какво е поезията за Вас?
Музика.
Имате ли любим автор или поет?
Нямам идея.
Как ще довършите изречението: „Поетът трябва да…“?
… си мие зъбите сутрин.
Как ще се казва стихосбирката ви?
„Карай, сякаш няма утре.“
Оставям Иван Шентов в компанията на приятелите му, а после ръкопляскам, когато го обявяват за поет на София.
Франческо Томада, италиански автор, чиято стихосбирка „Това е моето време“ вече е преведена на български, седи на съседната пейка.
Какво за Вас е поезията?
За мен поезията е най-добрият начин да се изразя, необходимият начин, който ми трябва да погледна в себе си и да се опитам да дам нещо на другите.
Имате ли любим автор, когото искате да срещнете?
Имам любим поет, но вече я срещнах. Нейното име е Антонела Aнеда, италиански поет, която ме научи на много неща. Може би не самата тя, а нейната поезия.
Защо според вас повечето от стихотворенията са написани за любов?
Защото любовта е най-важното чувство, което имаме. Ако не пишеш за неща, които обичаш, всичко е фалшиво. Просто не е истинско. Така че трябва да пишем за любов.
Когато срещам Росен Карамфилов, той оставя у мен усещането за поезия. Звучи странно, но е така. Дали е заради това, което казва, или заради категоричността на думите му, не зная. Но усещането за поезия ме връхлита още след отговора на първия ми въпрос.
Какво за Вас е поезията?
Поезията е глътката въздух, която поемам, предходната и следващата.
Имате ли любим автор или поет?
Любимият ми писател изобщо е Хенри Милър. Любимите ми поети са двама. Единият е Дилън Томас, другият е Томас Елиът. Това е поезията. Всичко останало е ГМО.
А любимо стихотворение?
„И смъртта ще остане без царство“ от Дилън Томас.
Защо според Вас повечето стихотворения са писани за любов?Любовта е може би вечната тема, над която много поети, включително и аз, се опитваме да изградим нещо. Друг е въпросът, че има някои позьори, които опитват, а не успяват.
Как трябва да завърши изречението: „Поетът трябва да…“?Поетът не трябва да прави нищо.
Може ли да ми дадете повече информация за новата Ви стихосбирка „Церебрална поезия“?
За любов е. Ето, и аз да бъда малко банален. Според мен е добра, между другото, по-добра от всичките ми книги. Редакторът е Георги Господинов. Според мен това е някаква гаранция за качество, така че може да си я купите, ако искате.
***
Ето и стихотворението, спечелило сърцата на публиката и „София поетики 2016“:
0 Коментара