Ментовият джулеп безспорно е един от най-старите коктейли в американските щати – южни и северни, и според много любители и почитатели е най-големият принос към миксологията през XIX век (мартинито е неоспорим герой на XX).
Последните стотина години джулепът се свързва най-вече с Кентъки и годишното дерби в Луйвил, наричано още “най-вълнуващите две минути в спорта”. Всяка първа събота на май жребчета и кобилки под четири години пробягват миля и четвърт, за да получат одеялото от рози, което се увива около победителя. Посещението на дербито е задължително за южните дами и джентълмени, пък и за редовите комарджии точно толкова, колкото годишните надбягвания в Аскот за британския бо монд. И понеже традициите трябва да са това, което са, в деня на дербито се изпиват 120 000 джулепа под звуците на духов оркестър и думите на My Old Kentucky Home.
Но щатът, известен най-вече с пържено пиле, бърбън и конни надбягвания, съвсем не е родното място на джулепа – научно-исторически изследвания и архивни документи локализират първото му приготвяне още през XVII век от най-първите преселници по източното крайбрежие. Има твърдения, недоказани напълно, че думата julep произлиза от персийския gulab (golâb, роза) – в горещините английските пътешественици, които били обиколили целия познат и непознат свят, обичали да пият розова вода с ароматни листа – мента или джоджен и натрошен лед. От Близкия и Средния изток тези неукротими британски офицери пренесли ароматната вода в Америките, като за по-сигурно и срещу болести подправяли и с бренди.
В края на XVIII век джулепът стига до курортите в Западна Вирджиния, брендито е заменено с уиски след някакъв пореден търговски конфликт, а южните дами и господа от сутрин до вечер пият коктейли с натрошен лед, мента и варовикова вода, докато си церят сплина в минералните извори. Казват, че дамите предпочитали брендито пред по-грубото южняшко царевичо уиски, и то в сребърна чаша, а Sweet Old Springs и Salt Sulphur Springs посрещали гости като Джордж Вашингтон, Маркиз дьо Лафайет и може би Скарлет О’Хара.
Казват също, че след Гражданската война нищо вече не било същото, а джулепът отдавна е загубил своите блясък и слава. Лошите продукти и изкуственият ментов сироп са изпратили този коктейл във втора лига, но когато се приготви умело, и с едно добро уиски, трудно може да бъде засенчен от някой от младите си конкуренти.
Освен захарен сироп или бучка бяла захар, пресен джоджен (точно така, за джулеп ни трябва това, което на английски се нарича spearmint – mentha spicata), натрошен с чук за месо лед и няколко капки варовикова вода имаме нужда задължително от едно добро бренди, бърбън или ръжено уиски, а защо не и смес от трите. Една от най-добрите демонстрации как се прави един истински, южняшки джулеп е на Крис Макмилън, барман-вълшебник от Ню Орлиънс, където знае едно-две неща за коктейлите.
След тази история вероятно става ясно защо обичам вкуса и аромата на джулепа и каква е причината да правя чийзкейк с мента и бърбън, разказва Гладната акула.
За рецептата ни трябват: около 500 грама крема сирене, 3 яйца, 3/4 чаша бяла захар (ако използваме домашен ментов захарен сироп, намаляваме със съответното количество), 2-3 лъжици кондензирано мляко, 3/4 ч.ч. бърбън (или смес от бърбън и ръжено като в случая), 2-3 лъжици ликьор от мента, един и половина пакет бисквити, 125 грама масло и 1 супена лъжица настъргана кора от лимон и лайм.
Натрошаваме добре или смиламе в чопър бисквитите и ги омесваме добре с маслото, лимоново-лаймовата кора и 5-6 лъжици бърбън, след което разстиламе сместа в тавичка, която се отваря, като за по-сигурно слагаме на дъното хартия за печене. Оставяме в хладилника за около половин час да се стегне.
Междувременно разбиваме с миксер крема сиренето (в случая смес 2:1 пълномаслена Филаделфия и българско сирене), яйцата, кондензираното мляко, захарта, ликьора и бърбъна. Ако на човек му се занимава, може предварително да си направи захарен сироп с истински джоджен, крайният резултат определено си заслужава. Загряваме фурната предварително на 200 градуса, които намаляваме до 180, когато сложим чийзкейка да се пече. Оставяме при тази температура около 50 минути, след което изключваме фурната и оставяме тавата да поседи поне 1 час вътре. Казват, че резките температурни промени се отразяват лошо на консистенцията, така че след като извадим от печката, оставяме да изстине напълно, и чак тогава пъхаме в хладилника. Който има сили, може да изчака поне 12 часа.
Сервираме добре охладен, с листа джоджен и чаша студен южняшки чай. След това продължаваме с джулепи.
0 Коментара