Блогът на Деница Healthy with Deni е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2018 в категория Здравословни рецепти – Най-добър блог с рецепти, които подобряват качеството на живот в дългосрочен план.
Петите годишни награди се осъществяват с помощта на МЕТРО.
Представяме ви менюто за звездна вечеря на Деница Георгиева.
Въпреки, че ежедневно приготвям храната за мен и съпруга ми, вечерята е това специално време, когато споделяме емоцията по подготовката и храненето заедно. Много често правим събирания с най-близките ни приятели и подготовката на храната е моето приятно „задължение“.
Обичам да измислям нови рецепти за тях, да се съобразявам с това кой какво обича да хапва и така да направя едно обикновено гледане на филм заедно в незабравимо кулинарно преживяване. Винаги правя салата, съобразена със сезона – свежи марули и репички, сочни домати или домашни ферментирали зеленчуци, няма значение, важното е винаги да ни е вкусно.
Имаме традиция да ядем ребра. Ребрата овкусявам с много сухи подправки, запечатвам с фолио и пека 2-3 часа в зависимост от дебелината на месото (рецепта тук). Помня първия път когато ги приготвих, как всички бяхме преяли, но никой не спря да яде докато не приключи всичко – толкова вкусно ни беше!
След основното винаги вадя някой интересен десерт без захар, за да учудя приятелите ми. Например този Нисковглехидратен шоколадов сладкиш – „много шоколадов, с мокър блат и нежен и ефирен крем“.
Представи се. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?
Казвам се Деница Георгиева, автор на блога Healthy with Deni, но по принцип работя като софтуерен тестер в чудесна ИТ компания. Живея и творя в София, и често можеш да ме видиш да крача по малките улички в търсене на интересни магазинчета. Освен от това как храната се отразява на организма, се интересувам и от това какви ползи може да ни донесе съчетанието и със спорт, така че се раздавам и в залата доста често.
Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?
Преди почти 3 години диагностицираха съпруга ми с инсулинова резистентност, а малко след това мен със същото и бонус от автоимунно заболяване. Тогава осъзнах, че начинът ни на живот има нужда от промяна и естествено започнах с храненето. Започнах, за да имам място за себе си, в което да съхранявам измислените рецепти, впоследствие го развих като място където хора с различни метаболитни или автоимунни заболявания могат да открият рецепти без глутен, рецепти подходящи за високомазнинно хранене, статии свързани с чести проблеми около заболяванията и как да се справят с тях. В момента е чудесна малка общност с хора, които се вдъхновяват взаимно!
Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?
Всъщност не мисля, че имаме дълбоки традиции за готвене. Нямам стари семейни рецепти, които се предават от поколение на поколение. И майка ми, и баба ми готвят, но бих казала, че е по-скоро готвене, защото трябва да се яде, отколкото за вдъхновение. Помня, че когато бях малка баба ми ме учеше да меся и точа, но през детските и тинейджърски години нямах особено изразено желание да готвя. Започнах да готвя малко преди да се изнеса от дома на родителите ми. Мисля, че първата ми рецепта е била за боб. Правя феноменален боб с наденица. Вече го консумирам изключително рядко заради режима ми на хранене, но в редките случай когато го правя, наистина е запомнящо се! И след като се изнесох от дома се развихрих истински.
Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?
Няколко сайта за готвене ме научиха да готвя. А аз се надявам да съм стимулирала поне един читател да готви.
Какво ти дава воденето на кулинарен блог?
Чисто практично станах по-организиран човек и ми дава възможността всеки ден да уча нови неща свързани с храната и това как влияе на човешкия организъм. От друга страна ме запозна с толкова интересни хора, с които съм виртуална и реална приятелка вече.
Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?
Старая се рецептите ми да са лесни и с достъпни продукти, но все пак съобразени с режима, който спазвам. Местата където да намериш такива рецепти пригодени за българският пазар и българското ежедневие за съжаление са все още много малко. А не всеки е запознат с употребата на специфични продукти, още по-малко всеки може да си позволи да пазарува само от специализирани магазини.
Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?
Старая се да правя всеки момент от живота ми запомнящ се, но все пак мисля, че едно от най-запомнящите се неща беше когато ме разпознаха на улицата. Звучи логично след като много хора те следват в един момент да засечеш някого от тях и на живо и все пак когато ми се случи наистина си глътнах езика. Изчервих се и прекарах половин час в ступор. Мисля че така шокирах още повече момичето, което ме разпозна, а съпруга ми и до днес се бъзика със случката.
Сладко или солено?
Солено.
На кокал или с корен?
Винаги на кокал. По възможност и да е мазничко.
Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?
Това как се отразява на организма. Привърженик съм на идеята, че с храната можеш да се лекуваш и да поддържаш добро здраве и смятам, че най-важно в едно ястие са неговите съставки.
В какво се състои радостта от храната за теб?
Радостта за мен е в споделянето. Намирам процеса по готвене с приятели за изключително вдъхновяващ и засищащ душата. Няма нищо по-хубаво от това да приготвите заедно цялата трапеза, след това да се освините доволно и да си легнете усмихнати.
Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?
На човека, заради когото промених храненето си – съпругът ми!
Кое е нещото, с което истински се гордееш?
Гордея се с това, че успявам да приготвя традиционни вкусове с нетипични продукти. Ако ви кажа, че можете да си приготвите милинки от кокосово брашно ще ми повярвате ли?
Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?
Половинката ми е изял няколкостотин сплескани десерта със забравен бакпулвер, но пък винаги ги правя с допълнително любов, за да компенсирам.
Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?
Ще споделя с читателите рецепта за нисковъглехидратни милинки:
Нисковъглехидратни милинки
Нужните продукти:
- 3 яйца
- 3 сл кокосово брашно
- 1 бакпулвер
- 200 г сирене
- 100 г крема сирене или извара
- Разбийте яйцата добре. Добавете крема сиренето и отново объркайте. Изсипете брашното, не е нужно да са лъжици с връх, и добавете бакпулвера. Натрошете и сиренето и тогава объркайте внимателно. Пригответе тавичка и я застелете с хартия за печене. Тази, която използвам аз е 15 см на 10 см и събира 12 топченца. С леко навлажнени ръце взимате малко смес и оформяте топче. Подредете ги едно до друго в тавата и печете 20 мин в предварително загрята фурна на 250 градуса.
0 Коментара