Блогът на Нели Колева Food for the Soul е номиниран в конкурса Годишни награди за кулинарни блогове 2018 в категорията Визуално пиршество – Блог с най-добро визуално представяне на рецептите (food styling).
Петите годишни награди се осъществяват с помощта на МЕТРО.
Представяме ви менюто за звездна вечеря на Нели Колева.
Харесвам семплите рецепти със сезонни продукти. Затова бих ви предложила две лесни, добре балансирани и красиви вечерни менюта.
Първото ми предложение започва с ароматно начало от крем супа от любимата ми тиква с кореноплодни, която може да сервирате с хрупкави крутони.
Следва невероятно вкусната и ароматна пита с тиквички и домати, задължително в компанията на чаша добре изстудено бяло вино.
За фин завършек един десерт с копринена консистенция – сладолед с лимон и авокадо.
Разбира се, вечерята би могла да бъде и на рибна основа, отново с добре изстудено бяло вино или розе, поднесено още със засищащата салата с маринована риба.
Френска нотка ще внеса с воловани с рибен мус.
Завършекът нека бъде щедър и сладък – крем пита с карамелизирани ябълки или сладкиш с праскови без мазнина.
Коя е Нели?
Казвам се Недялка Колева и съм автор на кулинарния блог Food for the soul (Храна за душата). Филолог съм, по диплома – учител и специалист по български език и литература.
Към настоящия момент се занимавам с маркетинг и PR в търговска компания за билки, етерични масла, ароматни води и билкови екстракти в Казанлък. Работата ми даде възможност да науча доста интересни неща за вида и свойствата на българските билки, за традициите на розопроизводството в нашия регион и определено ми дава голяма доза регионално и национална самочувствие. Покрай нея развивам и другото си голямо хоби – фотографията, която ми помага да онагледявам както рецептите в кулинарния блог, така и да продължавам опитите си в продуктовата фотография за целите на фирмения сайт.
Тази година, на 20 март се навършват осем години от създаването на кулинарния ми блог Храна за душата. Сега като се замисля, може би първопричината да го направя е било любопитството ми дали ще се справя с блог материята. Когато се предизвиках и взех, че успях, трябваше да поработя вече върху подбора на добри, интересни и достъпни рецепти и провокиращи апетита снимки. Осъзнах, че хубавата снимка спира читателя и е много важна част от цялостното възприемане на блога. По онова време имаше вече няколко много добри в това отношение български кулинарни блогове и те бяха вдъхновение и пример за мен. Искам и споделените в моя блог рецепти да вдъхновяват и провокират все повече хора да приготвят домашна храна за своите деца и любими. Това е много важно, за да се затвори кръгът от обич, уют и грижа в семейството.
Аз съм от поколението на онези щастливи деца, които прекарваха ваканциите си на село и бяха отглеждани от майките и бабите си с проста, истинска, здравословна храна. Познавам вкуса на домашното масло, мляко, месо, на зеленчуците в двора и плодовете от градината. Няма по-добри и силни традиции в храненето от тези и съм благодарна за това. Бабите ми бяха майсторки на хляба и тестените изделия, готвеха често на принципа от нищо нещо, но всичко бе много вкусно. И до днес смятам, че семплата регионална храна е най-добрата и полезна.
Израснах в среда със силни семейни ценности, почитане на традициите по празниците на големи трапези, около които се събираше цялото семейство и идваха много роднини. И до днес се опитвам да бъда инициатор на такива празнични сбирки, макар с годините да става все по-трудно, защото голяма част от близките ни вече са в чужбина. Честно казано не си спомням кое е било първото ми сготвено ястие – най-вероятно съм си сварила някое яйце или чай и съм се пръснала от гордост.
Може да прозвучи странно и нескромно, но сама се научих да готвя. Нито мама, нито моите баби, макар че бяха чудесни кулинари, са ме учили съзнателно да готвя. Осъзнавам, че така за съжаление съм пропуснала да усвоя много от техните тънкости и технологии на приготвяне на храната. Учих се и продължавам да се уча от кулинарните форуми, сайтове, списания, книги, блогове, клипчета с онагледени рецепти. Научих децата си да си приготвят сами някои базови храни като паста, палачинки, яйца по панагюрски. Дъщеря ми може да прави и различни салати, огретен, мъфини и определено има желание да надгражда. И двамата имат отношение и изисквания към добрата храна.
Воденето на кулинарен блог ми дава хубава емоция, усещане за полезност и споделеност, удовлетворение, че правиш нещо добро за някого, когото дори не познаваш, че продължаваш нишката на традицията да се приготвя домашна храна с любов.
Рецептите, които публикувам, разбира се, са изпитани, приготвяни многократно в семейството и са станали любими на децата и приятелите ми. Стремежът ми е те да бъдат с достъпни продукти, лесни за приготвяне, но едновременно с това да са интересни и атрактивни визуално, за да възбуждат апетита и изкушават окото, защото чрез него се храни и душата.
В най-запомнящите се моменти от живота ми като кулинарен блогър, на първо място поставям обратната връзка с моите читатели, общуването с тях, въпросите, които ми задават, съветите, които искат и успехите, които споделят, когато са приготвили моя рецепта и тя е направила семействата им щастливи. Много вълнуващи за мен са и срещите с други кулинарни блогъри, с голяма част от които станахме добри приятели и общуваме активно вече години.
Животът ми на блогър ми даде невероятната възможност да се срещна и запозная лично с шеф готвачи, на които само съм се възхищавала дистанционно – като шеф Юри Велев, главен готвач в Метро академия по време на Второто издание на годишните награди на Блоговодител, когато моят блог бе в номинациите, с шеф Бойковски при старта на инициативата на 24Kitchen Bulgaria Новата балканска кухня, на която бях поканена, с победителя от Третия сезон на Мастършеф – Божана.
През март тази година направих и първата си изложба с кулинарни фотографии под името „Храна за душата“ с благотворителна цел – неща, за които дори не смеех да мечтая. Това са вдъхновяващи моменти, в които осъзнаваш, че с труд, любов и постоянство можеш да сбъднеш мечтите си и да промениш живота, твоя и на други хора, към по-добро.
Сладко или солено? И двете, определено. Балансът е в основата на всичко, особено на доброто готвене.
На кокал или с корен? Не бих направила категоричен избор, просто съм прекалено експериментаторски настроена в кухнята, за да имам категорични предпочитания. Самата аз съм привърженик на балансираното хранене и смятам, че човек не бива да си поставя драстични ограничения. Има дни, в които предпочитам да се храня по-леко и избирам корена, има дни, в които ми се пие вино и предпочитам това около кокала.
Обичам продуктите и рецептите с история. Изкушават ме традиционни рецепти от различни световни кухни. Понякога ме грабва просто някоя невероятно добре направена снимка на храна, друг път прочетена в някоя книга рецепта ме провокира да потърся повече информация за нея и да я приготвя, кварталните легенди за върховния кекс на леля Миче, например, също могат да ме провокират. Любознателна съм в това отношение и затова често представям и рецептите в моя блог като част от някаква история. Така се създава емоция, предварително хубаво настроение, а това е много важно, когато се приготвя храна.
За мен храната, приготвена с любов, носи радост, здраве и добра енергия. Храната е начин на готвещия да изрази своята обич, уважение и отношение към този, който е седнал на трапезата му. Радостта е да готвиш за някой, който обичаш.
Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на моето семейство – на децата ми, на съпруга ми, на моите родители.
Истински съм горда с моите две деца. Синът ми е професионален спортист и постоянството, труда и успехите му в спорта ме изпълват с гордост и радост. Дъщеря ми завършва Природо-математическата гимназия в Казанлък тази година и сме в трескави кандидатстудентски и абитуриентски вълнения в момента. Благодарна съм и, че ме прави съпричастна в сбъдването на мечтите си и ме допуска в своя свят.
Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един? Е, разбира се, как може без гаф в кухнята. Имам си няколко любими – последният е един лаврак, мумифициран до степен на неузнаваемост в забравена включена фурна.
0 Коментара