Необходими продукти:
За обгите ( корите за баницата )
- 1 кг брашно
- 1 супена лъжица сол – равна
- 600 мл хладка вода
За северняшката баница
- 10 бр от корите на баба
- 5 чйца
- 300 гр. краве сирене
- 2 ч.л. сода бикарбонат
- 150 гр. кисело мляко
- 100 мл. олио
- 50 гр. краве масло
- 200 мл. газирана вода
Е, най-добре е, ако всички продукти са произведени в Северозападна България. Това е почти невъзможно! Северозападна България е забравена от всички! Едно красиво кътче, забравено и от Бога. Имаше продукти, преди много години!
Начин на приготвяне:
- Обги – кори за баницата
В подходящ купа изсипах брашното, размесих със солта, направих кладенче и малко по малко добавях от топлата вода, като разбърквах непрекъснато. Разбърквах и добавях вода, докато свърши цялото количество вода и се усвои цялото количество брашно и се получи топка. Трябва да имате предвид, че според типа брашно, което използвате е и нужното количество. На някои от вас може да им се наложи да добавят брашно, а на други може да им остане брашно, но тестото трябва да е меко при месенето с ръце.
Тестото разделих на 20 малки топчета, с размер на яйце. На мен ми се получиха толкова на брой. При някои от вас може да са по-малко или пък повече. Това пак зависи от брашното. Топчетата покрих с влажна кърпа и оставих да си почиват за около 30 минути. За изпичането на корите мазнина не е нужна. Само загрявам тенджерата на максимална мощност, която намалявам по време на печенето.
С помощта на точилката пренасям готовата тънка кора до тенджерата. Изпичам последователно от двете страни, докато кората стане твърда, получат се балончета и златисти петънца. Готовите кори изваждам върху памучна кърпа и трупам на купчинка. отовите кори увивам в памучна покривка и прибирам на хладно, но не в хадилник. От това количество при мен се получават две баници.
- За Северняшката баница:
Разтварям в киселото мляко 1 ч. л. сода. Разбивам 2 яйца и натрошавам сиренето в тях. Разбърквам и добавям кипналото от содата кисело мляко. Разбърквам. Тавата, в която ще се пече баницата намазвам обилно с олио. В друга тава наливам хладка вода и разтварям в нея 1 ч. л. сода бикарбонат.
Приготвям си корите за баница, олиото, четка за намазване и плънката /яйцата със сиренето и млякото/. Всяка кора топя във хладката вода за секунди, слагам в намазнената тава, намазвам обилно с олио и поръсвам с част от плънката. Това продължава до изчерпването на корите.
Надупчвам на десетина места наложената вече баница с помощта на нож. Разбивам 3 яйца с газираната вода и заливам с тази смес баницата. Оставям баницата да престои 15 минути.
Престоялата баници притискам по краищата с ръце. Нарязвам маслото и слагам по повърхността на баницата. Печенето на баницата е 40 минути в предварително загрята до 200 градуса фурна.
Тази типична за Северозападна България баница може да бъде сервирана с тавата. Топла, както и студена. Вкусът е запомнящ се и не се забравя никога. Няма значение в кой край на света се намираме.
Рецептата е на Петя Аргирова. Тя е една от 12-те финалисти в националната кампания „Кулинарното наследство на България“ на МЕТРО. Победителите готвиха заедно с шеф Андре Токев във финала на конкурса в кулинарната МЕТРО Академия. Кампанията е част от националния календар „2018 г. – Европейска година на културното наследство“.
Рецептата е от с. Гюргич, Северозападна България. Тази баница присъства на всеки празник. Не каква да е баница, а направена от обги. Бях на 10 години, когато споменът за тази българска и вкусна баница, идваща от родното място на моя баща – Северозападна България, се е запечатал завинаги в моето съзнание. Споменът за моята баба Ванка със забрадка, седнала на едно столче, сложила в скута си един дървен съд върху, който точеше тези кори и после ги печеше на запалената предварително печка с дърва. Аз наблюдавах, а ароматът, който се носеше в стаята, не мога да опиша. Баба натрупваше готовите кори на купчинка, увиваше в домашно тъкана покривка и прибираше в студената стая, ходех и тайно си отчупвах от тези кори.
С. Гюргич се гуши в една закътана местност не далеч от Белоградчишките скали. Заобиколено е от невероятна природа, река, язовир и скали. Забравено от Бога място, но непрекъснато посещавано от своите наследници. Има нещо мистично, нещо вълшебно, което кара всички да се връщат. Особено, когато е най-голямото събитие – Съборът на 24 май. С духова музика, много изпечени агнета и хора на мегдана.
0 Коментара