Знаете ли, че трябва да обръщаме внимание на клишетата и да се замисляме за това, което са и ни казват?
Cliché е френска дума, чийто буквален смисъл идва от печатането на книги – изображение или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване. В преносния си смисъл вече е широко разпространен – шаблонен, изтъркан, банален израз, лишен от самобитност. И не само израз, разбира се, а ситуации, хора и цели сюжети ни се струват клишета.
Картина на Поля Хаджидимитрова
Нямам нищо против често да живея в клишето „на плажа, докато слънцето залязва, с любимия мъж до мен и изстуден новозеландски совиньон блан в ръка.“😊 Много по-приятно е от „тя – боса, бременна пред печката, докато той кръшка с колежката“, нали?
И двата примера имат връзка с едно друго клише, от което вече ни се повдига и пропускаме през съзнанието си, защото ни атакува откъде ли не, а не бива! А именно, че сме творци на собствената ни реалност. Всички знаем това, но колцина от нас се замислят наистина? И колко пъти повтаряме, че някой нещо ни причинява, Бог ни помага или наказва, обстоятелствата са ни виновни? Защото винаги е по-лесно да има някой или нещо извън нас, когото да виним. Да сме жертва, невинна и донякъде безсилна, вместо създател на собствения си живот.
Е, животът, Вселената и Бог не работят така. Всичко, което преживяваме е резултат от собствените ни избори, дори и да не са съвсем съзнателни или да са направени доста отдавна. И кармата така работи – избор, действие и съответния резултат. И това не е просто езотерична ала бала (макар че човек би могъл да стигне до тази вяра и по духовен път), но и науката вече говори за това.
Идеята, че ние, хората, сме активни участници в създаването на собствената си реалност, е концепция, която от векове вълнува философи, психолози и мистици. Тя ни приканва да погледнем отвъд пасивната роля на наблюдатели и да приемем, че нашите мисли, убеждения и действия оказват пряко влияние върху света около нас.
На пръв поглед, тази концепция може да изглежда противоречаща на нашия опит за един обективен свят, който съществува независимо от нас. Но все повече научни изследвания потвърждават, че нашето възприятие за реалността е силно субективно и се филтрира през призмата на личните ни преживявания, очаквания и убеждения.
Един от основните постулати на идеята, че ние сме творци на собствената си реалност, е силата на мисълта. Нашите мисли не са просто пасивни отражения на външния свят, а активни творци на нашия вътрешен свят. Когато мислим положително, ние създаваме емоционално състояние, което ни позволява да привличаме в живота си повече положителни преживявания. Обратно, негативните мисли могат да създадат самоподдържащ се цикъл от отрицателни емоции и събития.
Картина на Поля Хаджидимитрова
Нашите убеждения действат като филтри, през които възприемаме света. Те формират нашите очаквания и влияят върху това, как интерпретираме събитията. Ако вярваме, че сме неспособни да постигнем успех, например, ще търсим доказателства в подкрепа на това убеждение и ще пренебрегваме всички възможности, които биха могли да ни докажат обратното.
Мислите и убежденията са важни, но те не са достатъчни, за да променим реалността си. За да създадем желания живот, трябва да предприемем конкретни действия. Нашите действия са физическото проявление на нашите мисли и убеждения, те са тези, които наистина променят света около нас.
Приемането на идеята, че ние сме творци на собствената си реалност, ни прави отговорни. Ние вече не можем да обвиняваме външните обстоятелства за нашите проблеми. Вместо това, трябва да поемем отговорност за своите мисли, убеждения и действия. От друга страна, тази идея ни дава и огромна свобода. Тя ни позволява да осъзнаем, че ние имаме силата да създадем живота, който желаем.
0 Коментара