Никога не съм се възприемала като домакиня. Това е последното, с което жените около мен са се идентифицирали. Майка ми готвеше набързо между две нощни дежурства в болницата, а голямата ми сестра успя да роди и отгледа 3 деца, докато покоряваше кариерни върхове, без да пасне на етикета „домакиня“. Вероятно само баба е отговаряла на определението, но и нея съм запомнила повече с книжките с поезия, които четеше, отколкото с манджите. Коя съм аз, че да чупя семейните традиции?
Ръцете ти са в д***то – казваше същата тази баба, – едно копче не можеш да зашиеш като хората! Безспорен факт. Типичните домакински умения не са сред силните ми страни. По-лесно ще напиша сонет в петостъпен ямб, отколкото да врътна един козунак или да оплета шал. Когато 10-годишната ми дъщеря прояви желание да се научи да работи с шевна машина, бях истински уплашена за състоянието й и силно възхитена от преодоляването на фамилната обремененост.
Единствената доближаваща се до домакинството работа, която върша с удоволствие, е отглеждането на цветя на балкона. Но причината е прозаична. Харесва ми да седна на сянка, заобиколена от багри и ухание, и да се съсредоточа върху съчетанието от хубаво вино и хубава книга. Пък и нека сме откровени – да изчистиш един балкон е доста по-лесно от лъскането на цяла къща.
С риск да загубя аудиторията, ще призная: намирам бродирането за по-скучно занимание дори от риболова. Да, да, чувала съм, че това е медитация, но революционерът в мен няма време да е дзен. Все пак, докато някои бродират, други трябва да поддържат жив огъня на женското движение и еманципация. Знам, че Господ е милостив и отнемайки ми радостта от домакинството, ме е дарил с други малки блаженства.
Ако и вие сте от моята порода, прочетете признанията за домакинските възторзи и падения на нашите авторки. Обещавам ви да се смеете и плачете и накрая да се възгордеете, че сте жени – сръчни, находчиви, естети, практици или обикновени революционери.
0 Коментара