Човещина!

 

Стават чудеса. Имам доказателства. Мои, от настоящето. Вероятно всеки, който вярва, има такива. И среща магията. Защото, както казва един от авторите ни – Емил Данаилов: „Вярата не се нуждае от нищо. Дори вярата в чудеса не се нуждае от чудеса. И това е чудесно!”

В този брой има шест великолепни истории за вярата и чудесата. Има и една истинска приказка за съвременната Пепеляшка. Има я и Благовеста – продавачът на надежда, който твори чудеса за най-прекрасните създания на земята – децата. И тя отново споделя с нас вълшебствата си.

А децата…

Тези дни медиите показаха потресаващата история на едно красиво 20-годишно момиче, чиято борба за живот започва още докато е бебе, когато й отстраняват окото заради рак. Разказът на Веселина е покъртителен. Следват години борба с болестта, множество операции, недостатъчни за лечението й. А сега това

изключително дете събира пари за живот – своя и на братчето й.

Ако не ги намери, черепът ще се притисне и ще доведе до смърт. А 5-годишното й братче има нужда от операции на окото и сърцето. Днес на детето Веселина му се налага да е и майка, след като нейната собствена умира внезапно от инфаркт преди два месеца.

Ще си кажете: как е възможно толкова мъка! Кой допуска едно толкова невинно създание да бъде подлагано на ужасни изпитания? И ще сте прави.

Всъщност

истинско чудо е, че това момиченце е успяло да оцелее въпреки всичко.

Въпреки държавата и липсващата й чувствителност. Въпреки обществото, което често предпочита да пусне есемес за подкрепа на поредната абсурдна псевдозвезда, родена от риалити форматите, отколкото да отдели средства за човечност.

Възхищавам се на смелостта на това момиче, на борбата й за нейния и на братчето й живот. Веселина успя да събере пари за операциите благодарение на мощната медийна атака към сърцата на хората.

Но колко дечица без достъп до медиите са успели?

Срам ме е. Че обществото ни допуска хората да се борят сами с подобни трагедии. Чудовищно е, че държавата не поема лечението на тези деца. Възможно ли е чудо, благодарение на което няма да се налага на деца да събират пари, за да живеят. Избирам да вярвам, че е възможно. Но в случая вярата има нужда от помощ – от действие. Наред е държавата.

Наред сме и ние.

Моето момиченце вярва в чудеса.

И първото от тях е любовта. Твърди, че в нейната стая има тайно чекмедже с мечти и обич, където ще се опита да побере и детството си, за да не го загуби. И като стане голяма, да може винаги, когато иска, да ги изважда – детството, мечтите, чудесата.

Вярвам, че всички имаме такива чекмеджета. И изобщо не е трудно да извадим чудесата от тях и да бъдем човеци.