Беше преди около 5 години, на паркинга на голям хипермаркет. Един нискочел и широковрат мъж слезе от аудито си и ми заши два шамара пред дъщеря ми и пред още десетки хора наоколо. Причината: ритнах гумата на безценната му кола, защото той почти премина през краката на детето ми на пешеходна пътека.
След като ме удари и напсува сочно, мъжът се огледа предизвикателно и тъй като никой не каза „гък“, се качи на колата си и отпраши вероятно да удря шамари на други виновни жени.
Животът на очевидците си продължи по старому. Все пак идваше Коледа – свят семеен празник на доброто и на християнското милосърдие, трябваше да се пазарува.
Една от всеки три жени в Европа е била подложена на насилие – сексуално, физическо, психическо, била е изнасилена, унизена, пребита, ранена, затворена, обиждана. Всяка трета жена! Ако това не сте вие, нито сестра ви, значи е майка ви или дъщеря ви. Толкова е тесен този кръг, че няма как да си затворим очите и да се направим, че сме извън него.
Същевременно нищожен процент от жените, преживели насилие, се оплакват и търсят помощ – едва 20 на сто. Защо? Защото не разбират, че са жертви, защото смятат, че си го заслужават, защото не вярват, че ще намерят разбиране.
И са абсолютно прави да не вярват. Хората не обичат „да се месят“, когато един ядосан мъж посегне в правдивия си гняв на някоя неразбрана жена. Същите хора не реагират, когато пред очите им пердашат деца и малтретират животни. Същите, които при вестта за поредната убита от партньора си жена, плюят през рамо. Но на тях Истанбулска конвенция не им трябва! На тях им дай червена връв против уроките на джендърите.
С главната героиня на този брой – Светла Иванова – заедно избрахме снимките от корицата да бъдат в оранжево. Това е цветът, с който на 25 ноември светът отбелязва Международния ден срещу насилието на жени под мотото #HearMeToo (Чуй ме и мен!)
Оранжевият цвят няма да замени неизпълнените ангажименти и лицемерието на политиците по отношение на жертвите на насилие, „кресливите жени“, бабите по границата и всички маргинализирани групи. Но поне ще бъде символ, включена лампа, знак за внимание към тези, които мълчаливо понасят да бъдат малтретирани. Чуйте ги!
Този „оранжев“ брой е и последният за мен като главен редактор на „Жената днес“. 12 чудесни години бях част от него, но човек и добре да живее, трябва понякога да прави завои по пътя, иначе има опасност да забрави как се шофира:-)
Оставям ви в ръцете на Лили Попова (новия главен редактор) и Йоана Гъндовска, за които знам със сигурност – те внимават, при тях оранжевата лампа е винаги включена.
На добър час, приятели, бъдете шумни, нека ви чуят!
0 Коментара