И ето ме сега пред строя – да давам обяснение защо от всички актьори и популярни мъже на света аз харесвам най-много не някой друг, а Джон Малкович. Защо секс-символ номер 1 в моите представи никак не прилича на секс-символ, напротив – изглежда като анти-секс-символ? Защо ме разтапят като шоколад не горещите очи на Брад Пит или стегнатото дупе на Робърт Патисън, а леденият поглед на хипнотизираща жертвата си змия и устните, извити в сардонична усмивка, на Джон Малкович? Дойде време да си кажа.
Защото ме привличат свръхинтелигентността и лудостта у мъжа, небрежно прононсираната аб-норменост, която обаче не се вее ексхибиционистично на простора на публичността, а е заключена под дебелия стъклен похлупак на дистанцията и свръх-контрола.
Джон Малкович – сложен, странен и пренебрежителен, с неговия насмешлив, перверзен поглед, с неговата свирепа интелигентност и неустоима арогантност, с неговата внезапна като астматичен пристъп меланхолия – ме кара да си спомня, че магнетизмът има студена природа. Че самата аз съм направена – според 5-те елемента на фен шуй – от метал.
Когато попаднах под магнетичното въздействие на Малкович, той беше доста по-млад и имаше афера с Мишел Пфайфер – играеше виконт дьо Валмон в “Опасни връзки”. Стивън Фриърс безсъмнено е изключителен режисьор – не мога да си представя по-перфиден Велик Манипулатор на Жените от Малкович. Помня, че само месеци по-късно излезе друга екранизация на романа на Шодерло дьо Лакло, режисиран не от кого да е, а от самия Милош Форман – но филмът му потъна безславно в забвение, почти никой не го забеляза – именно заради феноменалното превъплъщение на Малкович.
По-нататък той играеше главно злодеи, понякога в не особено добри филми, а аз следях жадно изявите му, издирвах ги с трескавостта на антиквар.
Хипнотизираше ме онова негово излъчване на неуловимост и неумолимост, рядката за мъж комбинация от интуитивност и самообладание, която остави в сърцето ми вечен огън – като оня при Паметника на незнайния огън. То тупти до ден-днешен по Малкович с хладен, син, неугасим пламък.
Подозирам, че обсесията ми е и заради леко извратеното удоволствие от опасностите и загадките на интимността. Може би тайно очаквам от мъжете да ме измъчват – с непоследователност, язвителност и преднамерена сдържаност? Изглежда ме придърпват към себе си мъжете, у които властта е генетично заложена – когато една любовна история чука на вратата, те използват най-хладнокръвния подход, най-изтънчения и, да!, най-нахалния подход, за да я насочат в желаната от тях посока. Точно както си играше на ръба на шпагата героят на Малкович – виконтът от “Опасни връзки” – докато острието й не го прободе във внезапно намереното сърце. Защото – изненада! – в действителност дори такава самотна и автономна душа има сърце.
После дойде “Да бъдеш Джон Малкович” – един толкова чудат филм, колкото и епонимът му. Претенциозен, засукан, объркан и шантав, дори твърде алтернативен – в който Малкович изигра себе си като тревожен, противен и обсебен от себе си нарцис. Впрочем сценаристът и режисьорът – и двамата дебютанти – на филма, който после обра десетки престижни награди – чакали няколко години Малкович да се съгласи да си влезе в ролята и не искали и да чуят за никакъв друга алтернатива.
А какво продължава да ме привлича в този плешив, вече 60-годишен мъж, ексцентрично и старомодно облечен (нищо, че има собствена дизайнерска марка), който прилича ту на гей, ту на психар и със сигурност не изглежда като машина за секс? Ами всичко – именно старомодната естетика и изтънченият усет към детайлите, ерудицията (говори няколко езика, свири на няколко инструмента), анти-конформизмът, любовта му към театъра, литературата и виното, пристастията му към Европа – най-вече към Южна Франция и Португалия. Фактът, че никога не гледа филмите си. Че в него има огън и бяс, които потушава бързо при разговор, защото не обича да показва свадливата си страна, както свидетелства Лин Барбър, интервюирала го неведнъж. Че дълбоко в себе си таи ужасен страх да не би да изглежда сериозен и да му личи, че му пука. Че диша чрез (само)иронията и ако му отнемат възможността да се шегува с всичко, това за него ще е равнозначно на края на света.
Как да се справим с оплешивяването, питали го веднъж. Отговорът му: “Майкъл Джордан го направи да изглежда стилно. Не се притеснявайте. Животът продължава.”
0 Коментара