Вероятно сте чували, че Световната здравна организация е класифицирала влюбването като психично отклонение в раздел „Разстройство на навиците и влеченията“, под безличния номер F 63.9.
Специалистите сравняват любовта с обсесивно-компулсивното разстройство, а начинът, по който я проявяваме говори за психическото ни здраве, най-добрите и най-лошите страни от характера ни.
Добрата новина е, че любовта не се лекува медикаментозно – в противен случай животът щеше да е много скучен, а милиони деца, шедьоври и научни открития вероятно нямаше да се родят. Ако не съществуваше романтичното влюбване, човечеството надали щеше и да еволюира – не е ли то, което основно ни отличава от животните? А може би именно влюбването е доказателството за съществуването на Бог и божествения произход на душите ни?
И за да няма заблуди – доказано е, че сексуалното желание, чистият нагон, и влюбването активират различни части на мозъка – не ги бъркайте, макар че двете често са неделими.
Разбира се, учените продължават да проучват феномена на влюбването, и наричат любовта „природното екстази“, сравнявайки я с наркотичната зависимост – „мозъчните вериги, които се активират при влюбените, съвпадат с тези, които се активират при наркомани, очакващи следващата доза“.
Мозъкът отделял коктейл от три химикала – окситоцин, допамин и опиоиди, които ни карат да се влюбваме и да извършваме всички съпътстващи влюбването „лудости“.
Да благодарим на гениалната природа за хормоните, които е създала в телата ни, за да се радваме на любовта. Дори и когато обектът на чувствата ни не е на същата хормонална вълна, влюбването може да е мощна креативна сила във всички аспекти на живота ни. (E, и деструктивна, ако се превърне в несподелена обсесия.)
Психолозите твърдят, че влюбването трае около три години, а след това се превръща в обич (или пък следват изневяра, раздяла и т.н.). В нашите ръце обаче е и да „реактивираме“ влюбването в дългите си връзки (когато си заслужава) с малко нестандартни лудости.
Пожелавам ви любов!
0 Коментара