Почти цял живот съм била пухкава и заоблена. Не само където трябва. А просто навсякъде. Което е симпатично, когато си на 5 и неприлично, когато си на 25. Първоначално компенсирах с непукизма на младостта и добавях здравословна доза цинизъм, с който осмивах напъните на другите да се поберат в общоприетите критерии. Аз пък ще съм нестандартна, казвах си и залагах на остроумие, хаплив език и торбести панталони. Предизвиквах конкуренцията на полето на ума, защото състезанията на полето на физиката бяха обречени за мен. Вярно, че гръдната ми обиколка беше повече от задоволителна, но и ханшът ми не оставаше по-назад. Всъщност, оставаше доста назад.
Моята игра на криеница с огледалото се случваше в края на 20-и и началото на 21-и век, когато култът към тялото е по-силен отвсякога. Тялото е съвременният бог. Младото, стегнато, съвършено, безсмъртно тяло, което никоя бременност, кърмене или болест не може да промени.
„За да бъда добра, трябва да бъда усмихната психопатка, лишена от солети, дълбоко обвързана с треньор – нацист, за щастие изтръпнала от ботулин, бялата ми като ванилия мазнина да е изсмукана с дълги шишове, със стегната катеричка. Ще духам, давам, търкам, бръсна, помпам, боцкам, пробивам, къдря, режа, покривам, разведрявам, пристягам, гладя, вдигам, зачуквам, изглаждам, депилирам, дялкам, гладувам и в крайна сметка изчезвам…”, пише Ева Енслър. Ама питайте Бриджит Джоунс дали Хю Грант се трогва от Ева Енслър.
Колкото и да отричах, не бях щастлива в своята обвивка. Трябваше да призная, че опразването на хладилника вечер не може да се оправдае с философията за тържество на съдържанието над формата. На 35 се сетих, че вместо да се боря с правилата на жестокия свят, мога да опитам да се преборя със себе си. Направих го и сега се харесвам. И животът ми харесва.
И, ей Богу, фактът, че се напъхах в ластични дънки не намали IQ-то ми. Пък и удоволствието от омитането на шоколадовите запаси в магазина не може да се сравни с възторга ми, когато си купувам дрехи размер M.
Не казвам, че това е единственият правилен начин. Познавам много хора, които живеят в любовна връзка с облите си форми. Познавам и такива, които съсипват дните си с диети, пластики и самоизтезаване и – естествено –те са непрекъснато кисели и недоволни.
От цялата работа научих едно – хубав е само щастливият човек. Ако харесваш това, в което гените и филиите на баба ти са те опаковали, ти си красив и без да ставаш роб на цялата разкрасителна индустрия. Впрочем, според изследване на BBSS Gallup, направено по наша поръчка, повечето дами в България одобряват телата си точно такива, каквито са. Това е чудесна новина за тържеството на здравия разум. Простете, д-р Енчев, но ние просто сме в правилните си тела.
0 Коментара