1400 лева годишно струва на държавата образованието на моето дете, което учи в общинско училище. На мен ми струва толкова само таксата, която тази година плащам в частна школа, подготвяща учениците за матурите след 7-и клас. Ако добавя и курс по английски, трябва да удвоя сумата. Занимания по спорт и изкуства в точно този критичен 7-и клас са абсолютен лукс – няма нито време, нито пари за тях.
Ще кажете – „Глезотии! Защо са нужни допълнителни уроци?“ Защото с доволно богатия си социален живот все още не съм срещнала 14-годишен гений, който е успял да влезе в прилична гимназия без частни уроци.
Като под „прилична гиназия“ разбирам място, в което поне част от учениците поне в част от времето си се занимават с наука, а не с чалга.
И ако може – го правят с удоволствие.
Лошото е, че аз инвестирам парите си, а детето ми – време и нерви, в зубрене, което принципно и двете не одобряваме. Честно, не вярвам, че познанието за разликата между определително и обстоятелствено сложно-съставно подчинено изречение ще промени живота на дъщеря ми към по-светли бъднини и ще създаде от нея рационален и добър човек. Но в крайна сметка излиза, че това е критерият.
Разбира се, има и такива мнителни циници, които подозират, че държавата умишлено поддържа ниско нивото на образование в системата, за да осигури непрекъснат допълнителен доход на онеправданите учители под формата на частни уроци и школи.
Аз не вярвам в това.
Вярвам обаче, че правителство, което не гледа по-далече от края на мандата си, не може да предложи сериозна промяна в съдържанието и методологията на учебната програма. („Реформа“ отдавна е мръсна дума, пък и в случая трябва да се реже с големия трион и да се направи напълно нов рестарт.) Вярвам също, че ако цялата концепция за образование в България успее да прекрачи в XXI век, то няма да има огромна разлика между гимназиите, от които децата да избират. Съответно, няма да наливаме милиони в сивата икономика на паралелни обучения, които да утвърждават кола на баба Илийца като паметник на вечността.
0 Коментара