Луди млади

Ана Клисарска

Бях си подготвила патетично слово срещу „новите млади“. Още ми е жив споменът за абитуриентките, които това лято наблюдавах на тълпи по морето. Те бързичко са изчистили акнето по челата си и са го заменили с ценоразпис. При това вървят евтино. Младите не четат, щях да кажа назидателно. Те са забили носове в джаджите си и не им пука за света наоколо. Нямат ценности, нямат вяра, нямат революции, мислят само за пари… Баба ми и без силикон е била красавица, а аз в Народната библиотека съм прекарала толкова дни, колкото те са пропиляли, втренчени в айфоните си…

После реших, че звуча твърде самодоволно. Според Салвадор Дали най-голямото престъпление на младостта е, че ние не принадлежим към нея. Прочетох Елица Николова, която е на някакви си 30 години и която пише, че всяко поколение увяхва от собственото си размахване на пръст. Ей как за малко щях да се метна сама във вмирисаната група на поучителните старци!

Истината е, че не знам в коя поколенческа категория да се впиша. Според прясно проучване на BBC британците определят началото на средната възраст след 55 години. Значи младостта ми предстои :) Ако на 45 страстно ми се прииска да ставам майка тепърва, това няма да е научна фантастика.

От една страна, аз съм версия 1.0 – боравя с клавиатурата като с пишеща машина и твърдя, че 4 и 6 са цифри, а не букви. От друга – използвам Facebook за душевна промивка и Twitter за скроростно информиране. Имам приятели на 26 и на 66 години. Смея се, докато чета Тери Пратчет на Киндел-а си и плача на винилови плочи на Висоцки. Лесно изпадам от младежка категоричност в мъдро съмнение.

Всъщност, това няма никакво значение. Познавам младежи, които са уморени като старци и побелели индивиди, които още оцветяват живота с лудостта си.

Важното е, че наред с девойките с ценоразписите, растат онези, които изпълниха улиците, за да протестират срещу изсичането на горите. Тайно се възхищавам на едно ужасно младо и красиво момиче, което прекарва цялото си свободно време, за да разнася книги на сираци по домовете. Четох за студент, заменил бригадите в Англия с доброволчество сред болните деца в Африка. Надух се от гордост, когато видях как дъщеря ми агитира съучениците си да гледат National Geographic вместо ВИП Брадър. Въпреки че ни делят 30 години, на мен още не ми е омръзнало, а на нея вече й е интересно. И си мисля, че любопитството към света запълва всяка поколенческа пропаст.