Чуйте това:
Лицето ти без никакво белило
със женския ти чар ме заплени;
сърцето ти, и то е женски мило,
без женските кокетни хитрини.
Красавец млад от благородна школа,
в обноските и сдържан, и открит,
ти с погледа си звезден двата пола
към себе си влечеш като магнит.
Природата създавала е вещо
от теб жена със образ съвършен,
но сетне присадила ти е нещо,
за радост на жените, не на мен.
Щом тъй е, нека стори ни богати —
с наслада тях, а мене с обичта ти!
Това е Сонет номер 20 от Шекспир. Преводът е на Валери Петров.
Смята се, че Шекспир е бил хомосексуалист. Е, и?
Такава любов, казват, е вдъхновила „Давид“ и „Пиета“, „Портретът на Дориан Грей“ и „Лебедово езеро“.
Ако имате проблем с това, то нека да се разделим на тази страница. Този брой не е за вас.
На останалите, които вярват, че всяка обич е път към човешкото – приятно четене.
0 Коментара