„Бивша любов“ – звучи някак обидно към собственото ти минало. Че нали точно ти внимателно и предпазливо или пък слепешката и безразсъдно си избирала точно тези хора, кичила си се с техните чувства, хвърчала си над земята от щастие, сънувала си ги и си се заричала пред всякакви светии, че Това е Човекът! И изведнъж – бивш. Понижен, уволнен и детрониран, той се нарежда в редица с другите клетници, които си деноминирала внезапно поради някакви твои си съвсем лични причини. А със сънищата какво ще правиш? И тях ли ще бракуваш?
Че нали точно „бившите“ ти подариха първата целувка, първия секс, после първия страхотен секс, първото разочарование, второто, третото…, първото дете, първото любовно писмо, първото откраднато от парка цвете и първата изневяра?
Признай, че тези мъже са свършили голяма работа
по твоето порастване, помъдряване и превръщането ти в жена. Оставили са не просто стъпки по пясъка, а цели пясъчни кули с обещания и клетви, мавзолеи от смях, споделеност, приятелство и да, тъга.
Нека ги наречем „стари любови“, по-достойно е. Така не ги отписваме от живота си, не ги изхвърляме на боклука, а си ги носим с чест и уважение до края на дните си. Трябва да защитаваме избора си и да уважаваме собствените си усилия на любовта. Без стъпалата по пътя как ще стигнем до горе?
Аз съм твърдо от отбора на Илиян Любомиров: „Бивша любов няма(м)“. Да живее новата, която ни чака зад ъгъла!
0 Коментара