Любовта и храната, както и връзката между двете, са обект на много книги за самопомощ на всевъзможни езици в цял свят. И няма нищо изненадващо – нуждата ни и от двете е дълбоко закодирана в гените от мига, в който е блеснал някакъв разум (както и да е възникнал) в човешкото съзнание. И ако в древни времена (вероятно) нещата са били на по-базово ниво – секс за възпроизводство и храна за оцеляване на тялото, днес попадаме в собствения си цивилизационен капан…
През XXI век смърт от глад е по-скоро изключение, а любовта – право и избор с много условия (не ме оборвайте с примери от Саудитска Арабия, Иран и Афганистан – и там цъфти).
Ювал Ноа Харари, световноизвестният израелски професор по история и автор на „Sapiens. Кратка история на човечеството“ и „Homo Deus. Кратка история на утрешния ден“, в свое интервю прави следната нерадостна оценка: „(…) човешкият апетит е ненаситен. Хората днес са много по-мощни от всякога и повечето от нас се наслаждават на по-комфортен живот, отколкото в миналото, но е съмнително дали сме много по-щастливи от нашите предци. (…) основната човешка реакция на удоволствието не е удовлетворение, а по-скоро жажда за повече. Следователно, независимо от това, което постигаме, това само увеличава нашето желание, а не нашето удовлетворение.“
Така е, ставаме все по-лакоми… за оргазмични вкусове и за оргазми със „съвършената любов“, които, ако не проявят тутакси своето съвършенство, сме склонни да заменяме. И каквото и да получаваме, повечето от нас живеят с идеята, че ще станем щастливи, ако…
Темата ни в този брой е „Нахрани ме с любов“ – и за храната, и за любовта, и за връзката между двете. Разбира се, не даваме отговори на фундаменталните въпроси за щастието на човечеството, но в текстовете ще откриете различни варианти за достигане на наслада – и от храната, и от любовта. Удовлетворение, което ни учи как да се радваме повече на живота. Което е стъпка към щастието, нали?
0 Коментара