Докато бях студентка, често ми се случваше да ходя на лекции с ненаписани домашни и ненаучени уроци. Един ден не подготвих поредното домашно. Казах си: „Е, какво пък толкова, най-много да ми напишат двойка“.
Да, ама не. Двойка не последва. Моят преподавател реши да ми даде особен урок. Накара ме да прочета за една нощ „Нравствени писма до Луцилий“ от Сенека, а на другия ден да заема неговото място и да преподавам. Няма да ви занимавам с развитието на случката в детайли, макар че сама по себе си тя бе достатъчно голям урок, който припознах първоначално (и напълно погрешно) като несправедливо наказание.
Постепенно разбрах, че бях получила
най-вече урок по уважение –
към този, който иска да ми покаже нови светове, към мен самата, а и към всички момчета и момичета, на които не е достигнало малко, за да заемат моето място на университетската банка.
Учителят (може би съвсем нарочно ) избра книга, която и до днес смятам за едно от най-големите богатства, до които през живота си съм се докосвала. Така ми направи още подарък, който можеше и да не получа, ако беше решил просто да ми напише двойка.
Голяма част от писмата на Сенека сами по себе си са вид уроци. Някои почувствах и проумях докрай години по-късно – след поредица от свои лични преживявания. Защото
с уроците е като с докосването – необходим е личен контакт.
Според Сенека, например, всичко е чуждо, само времето е наше и затова е много важно как точно използваме даденото ни време. Ще цитирам част от неговите писма, които нямат нужда от обяснение:
„ (1)Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш – ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми, част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак
най-позорно е да пилеем времето си от нехайство.
Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма – ако вършим нещата зле; целия си живот – ако вършим не каквото трябва. (2) Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Заблуждаваме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо – голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.“
Да, времето наистина е дар! И всеки има свои лични уроци. Моят е: направи така, че времето да ти стигне за всичко смислено, което искаш да свършиш. Да ти стигне и да бъдеш щастлив. Защото, пак според Сенека, „щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него“. Затова нека не забравяме всеки ден да се стремим да се доближаваме максимално!
0 Коментара