Снощи „Господари на ефира“ излъчиха дълъг репортаж, в който шефът на новините на bTV Венелин Петков отказа да приеме приза за гафове на предаването „Златен скункс“. Той му бе присъден заради факта, че в късните новини на bTV на 13 ноември, петък, в 23,30 часа не бе съобщена и дума за атентатите в Париж.
Без да оправдавам хилещия се самодоволно рапон от „Господарите“, все пак нека си дадем сметка за нещо важно – защото гледам, че сега, съвсем по фейсбуковски, се залита в другата крайност. bTV отдавна не е на висотата на претенцията си за най-гледана и отговорна телевизия, особено що се отнася до новините и публицистиката.
Драматични моменти като този в късния петък, 13-ти – когато всичко живо и мислещо започва да изпитва неудържимо и спазматично глад за информация, са „звездните мигове“ на телевизиите. В такива моменти си личат истинските професионалисти – по адекватната преценка, бързата реакция, по умението за проверка на достоверността на огласяваните сведения и за отсяване на важното от неважното, както и по наличните кадри (говоря за хората, не (само) за снимковия материал), способни да запушат жадната паст на уплашената публика за новини, каквито и да било новини.
bTV не го направиха и това си беше предизвестена новинарска смърт, защото от години се разполагат върху съмнителния лукс да записват късните си новини в 22 часа и да ги излъчват след 23 часа. Нещо, позволено и присъщо на евтините кабеларки, но не и на могъща телевизия, каквато bTV ни убеждава, че е. Това е странно, защото хората, които ръководят сега bTV-Новините, са там от самото им начало, макар и тогава да бяха в зората на кариерата си, и едва ли са забравили, че звездата на същата тази телевизия изгря именно след подобен шок – с кулите-близнаци в Ню Йорк – благодарение на постоянните извънредни емисии и включвания, както и на неуморния, симултантен превод в ефир на водещи щатски новинарски телевизии. Зрителят беше доволен и „нахранен“ – затова награди bTV с високи рейтинги и привързаност, които я изведоха после на върха.
Е, добре, какво се случи в петък, та същите тия хора изгубиха професионален рефлекс? Смятам, че дължат отговори и по-точно преосмисляне – само със „съжалявам“ пред Ваклинов няма да мине. Дължат отговори и преосмисляне не на него, а на публиката си. Не ги дължи само Венелин Петков, но и Павел Станчев. Той беше основният адепт на премахването на късната новинарска емисия в 22 часа, която беше завоювала вярна публика и беше абсолютният новинарски лидер за активната аудитория (вкл. и за мен лично). От това преместване на емисията (и старта на порочната практика да се записват новините) дойдоха днешните „беди“. Но и от профанизирането на сутрешния блок и даването му под аренда на инфантилни, случайни, минаващи оттук замалко водещи, които умеят преди всичко да прекъсват и да се учудват изразително. Мнението ми е чисто професионално и лишено от пристрастия. Тия неща е време да се кажат гласно, защото именно дълго премълчаваните недъзи в печата доведоха до сегашното плачевно положение на вестникарската гилдия.
И последно – в събота и неделя по обясними причини цял ден гледах различни и разноезични телевизии и висях в интернет. От българските емисии и студиа – особено от тези на bTV – добих усещането за пълен професионален разпад. През двата дни в централните новини се прескачаха и повтаряха едни и същи стари репортажи или части от тях (понякога утроени и в спортния блок), гарнирани с прекомерни емоции, а не се съобщаваха пресни, потвърдени новини (не искам да си мисля, че са прозвучали политнекоректно на някой продуцент – като например тази за намерения сирийски паспорт – който е предпочел да я „арестува“ за всеки случай до следващия ден). Добре, че беше Тома Томов да умие очите на всички ни. Вярно, и това е нещо.
0 Коментара