Онзи ден ни откраднаха кофата. Да, за домашната, пластмасова, 10 годишна кофа за боклук говоря. Докато половинката изхвърлял разделните отпадъци, някой я е свил. Кофата била пълна. Крадецът чинно изсипал торбичката с боклук в контейнера и си заминал с нея.
Случката доста ме изненада. На кого му е притрябвала много употребявана кофа за боклук? И си казах, че си заслужава да помисля върху нея. Защото простият факт може да бъде прочетен по различни, по-прости или по-сложни начини.
Знам, че хората имаме забележителната склонност да си усложняваме сами живота и това дава отражение във всеки му аспект – от личния, през професионалния, до социалния. Има много неща с прости обяснения, зад които упорито продължаваме да търсим други. Често ни се получава. Но резултатът не ни харесва. И това става повод за още повече усложнения.
Аз се опитвам, доколкото е възможно, да не усложнявам излишно. Нищо. Дори да деля сложното на по-малки съставни елементи, за да го разбера по-добре.
Но историята с открадната кофа не мога да „прочета” просто.
И затова ще се опитам да я разбера през няколко различни ракурса. Дано се получи.
Социален прочит
Социалният прочит е свързан с поне няколко аспекта. Има вариант да е открадната от събирачи на пластмаса с идеята да я предадат срещу дребни стотинки за претопяване. Да е взета от някой много закъсал човек, който може би си представя, че ще може да я пласира за 2 лв., например, и за когото тези 2 лв. са разликата между наличието и липсата на хляб. Оказа се, че има вариант и да е задигната от клошари, които ги ползвали, за да си носят неща в тях. Може да я е взел и някой от хората, които ровят по контейнерите и така преживяват. Така или иначе, социалният аспект на кражбата показва много тежка и тъжна обществена картина, при която дори употребяваната кофа за боклук е ценност за хората, останали извън борда. Онези, които живеят на улицата, оцеляват под радара, а системата за социално подпомагане или не иска да види, или няма механизми да реабилитира. Защото не работи. А тези хора са твърде много.
Криминален прочит
Кражбата на стара домашна кофа за боклук кражба ли е в смисъла на криминално деяние? Формално е. Реално е абсурдно да подадеш жалба за открадната кофа за боклук. Обирали са ме няколко пъти. Чанти. Първият път беше придружен и с епична битка между мен и крадците. До момента няма открит извършител по нито една от кражбите. Преди години обраха и ателието ми, съвсем ново, тъкмо построено. Нямаше много за крадене, само радиаторите. Бяха ги взели. Като нормален гражданин, подадох сигнал. Едва не стана скандал с полиция, който дойде и заяви, че го занимавам с глупости за едни откраднати радиатори. От приятели знам, че често кражби на велосипеди, например, изобщо не биват завеждани, защото щетата е на стойност по-малка от 500 лв. (ако правилно си спомням).
Много битови кражби остават не просто неразследвани и неразкрити, а дори и извън регистрите, и потърпевшите нямат шанс за разрешение на случая. Практиката и животът показват, че дори и огромните кражби за милиони няма шанс да бъдат разследвани, камо ли дребните. Така ли трябва да бъде?
Дребните, ежедневни, битови кражби са много сериозен проблем, защото се случват на всеки от нас, а не получаваме справедливост, нито дори опит за такава. И това, с основание, създава усещането за безнаказаност. По тази линия всички можем да гепим нещо от някого. И да няма последствия. Или да набием някого. И да няма последствия. Усещането за беззаконие започва именно от дребните ненаказани престъпления.
Социологически прочит
Социумът е доста сложна система, която е в постоянна динамика. Семпло казано, за да бъде удържана във функционален режим, всички членове на едно общество приемат да спазват общи правила. Социологическият аспект на историята с открадната кофа е свързан в случая с криминалния. Защото, когато правилата са системно нарушавани без последствия, това ерозира интегритета на социума, нарушава трайно функционирането му и дори може да доведе до разпада му. И ако на някой му е интересно, има обяснение за това. Нарича се „Теория за счупения прозорец” и е разработена от двама американски криминолози – Джеймс Уилсън и Джордж Келинг – през 1982 г. Разработването й е плод на разнообразни и сложни експерименти и проучвания, а резултатът по същество казва, че ако в една сграда бъде счупен прозорец и счупеният прозорец не бъде сменен бързо, това ще отключи верижна реакция, която ще започне от сградата, но ще продължи да се разраства към района, квартала, града, съседните населени места и т.н. Защото счупеният и несменен прозорец е сигнал, че безредието е позволено и няма реакция или санкция към него. Двамата криминолози казват, че
престъпността е резултат от общото безредие.
Теорията за счупения прозорец е със силна обществена и практическа стойност, защото доказва, че когато един човек, или група от хора игнорират обществено приетите норми на поведение или закона, те допринасят за разширяването на безпорядъка и беззаконието и по този начин околните също игнорират правилата и започват да ги нарушават. Подобно поведение в каквато и да е сфера, се разпространява като вирус и е пагубно за обществото. И ако, четейки това, нещо ви звучи познато, значи имаме проблем.
Изобщо – дори и една открадната кофа за боклук може да е повод за размисли и анализи. А и сигурно има и други прочити на случката. По-сложни или по-прости. Може да е била случаен акт на скучаещ младеж, или някой от съседите тъкмо предишния ден си е счупил кофата и тази да му се е видяла подходяща за заместването й. Така или иначе, когато се сблъскаме с нещо необичайно, си струва да му отделим десет минути време за размисъл. Може да научим нещо ценно, да ни помогне да разберем себе или другите по-добре или да ни провокира да разширим хоризонтите си. Дори Теорията за счупения прозорец, която е така важна за разбирането на значими социални феномени, се е родила от… счупен прозорец. Защото понякога нещата са просто каквито са. А друг път не са. Или както пише Дъглас Адамс за хавлията:
„Пътеводител на галактическия стопаджия дава следните сведения по въпроса за хавлиите: Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.”
Та така и кофата може да има разнообразни приложения – от това да събира боклук до това да е разрез на едно общество.
0 Коментара