Да, напълно съм наясно, че темата ни на броя – „Свободата” – не е секси. Не е модна тенденция, нито е нещо, което жените си споделят на ухо. Тя не блести и от нея не лъха оригиналност. В мол-а не я продават. Дефицитна е, но не се търси.
След Ботев нищо възвишено няма в тази дума. Той и още неколцина (тук е моментът силно да препоръчам „Възвишение” на Милен Русков, пише за неколцината) ни извоюваха свободата, а тя се оказа голяма хапка за нас. След 45 години неупотреба започнахме да я подмятаме с езиците си и толкова прекалихме, че думата рязко девалвира.
Напоследък сме свели свободата до избора на телевизионен канал и смятаме, че сме постигнали нечувана цивилизованост, но сме постигнали всъщност нирваната на щастливата кокошка (Кънчо Стойчев, 56 стр.).
Същевременно сме се оплели сами в задължения, услуги, които трябва да връщаме, ходатайства, ипотеки и връзки, които сърцето ни не желае, но стандартът ни изисква. Имаме възможността да се запилеем по целия свят, но сме зашили „мъжа на живота си” за дивана и не му позволяваме да диша. Не му разрешаваме да ни избира ден след ден.
А свободата, мила ми Дулсинея, е ако не на върха на копието, то на върха на червилото, чийто цвят си избрала лично и което сама си си купила (Катерина Славчева, стр…). Свободата се почиства редовно, грижиш се за нея, проветряваш я и я пазиш, защото тя ще ти потрябва. Например, когато трябва да запазиш физиономията вместо апартамента си. Няма да ти хареса как изглежда, тя обикновено не е накипрена. Изборът, който ще направиш в нейно име, е по-непривлекателният. Той често означава по-малкото пари, по-слабите възможности и по-горчивия хап, които вървят с твоята независимост. Никой не е обещавал, че тя е нещо друго, освен съзнателна и преболедувана загуба (Полина Паунова, стр…). Плюс името ти. И самочувствието на моралното превъзходство. Което задължително дава по-високо небе и по-силни криле. Евентуално и някой Дон Кихот. Ако ги искаш.
Та, свободата, в крайна сметка, е въпрос на вкус.
0 Коментара