Откакто съм майка, т.е. отпреди почти 9 години до днес, съм сменила и съчетала толкова функции, колкото никога не съм си представяла, че мога да изпълнявам.
(1).jpg)
Била съм последователно и едновременно: готвач, учител, тънък психолог, душеприказчик, Бърза помощ, Гражданска защита (направо Корпус за бързо реагиране), моден съветник, шивач, художник, шофьор, фризьор, сирена (ама не морска) и развален грамофон (имам предвид онзи чудовищно дълъг период, когато детето се успокояваше и заспиваше, единствено ако му пея „Боса по асфалта“, застанала права до креватчето). Научих се да: спя на един хълбок, за да се побирам в детското легло; да различавам фарингит от ларингит само по прокашляне от другата стая; да правя карнавален костюм от наличните вещи у дома в полунощ, също – гирлянди, кухи великденски яйца и супа „без нищо плуващо в нея“. Насън да ме бутнеш, мога да вляза в ролята на произволно избран: телетъбис, уингс, фея, приятел на Хана Монтана. Познавам биографиите на всички сополанковци от One Direction и цитирам Дръндьо-то без запъване.
Въобще, като се огледам по този начин от всички страни, аз съм супер-майка, само дето не нося прах за пране в дамската си чанта.
Сега центърът на тази моя шизофренична вселена е на лагер. Който аз чаках от месец насам, защото имах големи планове за тези дни. Трябваше да отида на фризьор, да се видя с петнайсет приятелки и да оставя мъжът ми да ме поглези… Вместо това подреждам с трепет детски пижамки и се стряскам при всеки звън на телефона.
Ако друг ми го разказваше, щях да се изсмея ехидно и да го пратя на психолог, защото нееманципираните майки на деца над 3-годишна възраст заслужават само това.
Единственият, който приема насериозно моята малка петдневна драма, е собствената ми майка. Жената, която мръзнеше по нощница на балкона в ранните часове на тежкия ми пубертет, за да види облекчена как се прибирам у дома, уморена от бунтарство.
Ние сме майките си (както основателно се страхуват мъжете) и колкото и да бягаме от сравненията, те ни застигат. Ние, както казва Георги Господинов, сме третият пол. И той си има своите специфични характеристики и кротки лудости. Прочетете ги в темата ни.
А аз отивам да чакам нервно автобуса от лагера.
0 Коментара