Темата ни – „Дългият брак – наръчник за оцеляване”, е с леко намигане (чак пък оцеляване, да не сме в джунглата, пустинята или на Северния полюс) и без статистическа обоснованост (че 18-25 години дълъг брак ли са, ще попитат с основание родителите ни, бракувани от 40-50 лета).
Всъщност искаше ни се, без претенции и изследователски инструментариум, няколко наши талантливи и щастливо омъжени авторки да споделят формулите си за запазване на обичта и хармонията в двойката.
За кризата в институцията „брак” статистиката е категорична: броят на сватбите прогресивно пада от 1990 г. насам, а на разводите – расте. Не че този тренд няма своето обяснение. Допреди 50-70 години разводът си е бил истинско клеймо на челото, а и договорът, родил таз институция – „секс срещу храна” – все още е бил твърде важен за жените. По времето на „развития социализъм” жените вече можеха сами да се издържат, но с фалшив морал се внушаваше, че най-важната „клетка” на обществото трябва да се пази с последни капки кръв и пот, и в името на децата и тяхното щастие и благополучие. Неженените плащаха „ергенски” данък. Е, развеждаха се някои, но ги одумваха и сочеха с пръст – и тях, и потомците им…
Днес разводът е бърз, лесен, даже евтин,
няма морално клеймо (по-скоро биха те одумвали, ако търпиш нещастно някого), нито икономическа принуда (при повечето двойки). Няма криворазбрано чувство за дълг, а щастието е много по-високо в ценностната ни система и не спираме да го търсим до смъртния си одър. Затова в много случаи разводът е в крайна сметка радостно събитие, разчистващо пътя за ново, евентуално по-щастливо начало. Затова и 20 години брак приемаме за сериозен стаж.
В повечето от нас, жените, живее онази романтичка, която иска да вярва в любовта и в „живели дълго и щастливо, докато смъртта ги раздели”.
Ще ви разкажа за резултатите от едно много сериозно изследване за щастието в брака. Социолози и психолози интервюирали и мерели физиологическите реакции на семейни двойки в продължение на 6 години.
Нещастните наблюдавали социалната си среда,
непрекъснато търсейки грешка у партньора си, а щастливите – неща, които могат да оценят и за които да изпитат благодарност. Хората, които са фокусирани да критикуват своите партньори, пропускат 50% от положителните неща, които те правят и дори създават негативизъм, без да има причина за това. А той се чувства невидим, безполезен, недооценен. Презрението и критиката нанася непоправими щети на връзката.
Доброжелателството, заедно с емоционалната стабилност са най-важни за удовлетворението в една връзка. Когато са мили един с друг, всеки от партньорите се чувства обгрижен, разбран, оценен. Т.е. обичан.
А личната ми рецепта? Повече от трите „С” – секс, смях и слънце (пряко отговаря за хормона на щастието) и разумни компромиси в името на всеобщото щастие. Ей така пряко сили прокарах ски на достолепните 40. Една приятелка е по-зле – качиха я на сърф. Но май не е много прилично да се оплакваме.
0 Коментара