ВСИЧКО ЗА МАТКАТА МИ

Най-прочутият оракул в древността, посветен на Великата майка на земята, морето и небето, бил наречен Делфи – от старогръцката дума delphos, която значи утроба, матка.

Матката е обиталище на интуицията. С нея чувстваме и взимаме най-важните си, инстинктивни решения. Чрез матката говори бъдещето. На енергийно ниво тя е свързана с най-съкровената същност на жената. Символизира нейните мечти и онези измерения на Аза, които би искала да роди.

Матката е еманация на женското начало, чиято най-значима характеристика е способността за отдаване. Тя е основа на всички други последващи способности като себеразкриване, приемане, зачеване и приютяване. Матката е съсъд, чаша, в която се сгушва животът. Всеки месец заедно с кръвта при менструацията жената жертва от себе си малко жизнена сила. Месечният цикъл е една малка бременност, едно малко раждане, а също и едно малко умиране.

Умирането обаче не е нищо друго освен зов да се освободим от доминацията на своя Аз, който ламти за контрол, и да оставим нещата да се случват. Оргазмът също е една малка смърт, понеже и той изисква да се откопчим от Аза в единението с Ти.

Матката и прилежащата й детеродна система са най-травмиращата част от организма на жената. Там спят, блуждаят или бушуват страховете ни. От нея черпи гориво нашата Сянка и най-страшният й демон – чувството за вина. Там някъде в матката си дават среща всички негативни емоции, които придружават радостта от едно потенциално или предстоящо раждане. Гаденето и повръщането, които съпътстват често началото на една бременност, са именно израз на тия тревоги и това подсъзнателно желание за отбрана. Понеже появата на детето означава тотално преустройство на досегашния начин на живот и поемане на отговорност, която е плашеща. Помятането също е драстичен симптом на този несъзнателен страх – той показва, че жената вътрешно не е готова за акта на тотално отдаване. Същото важи и за проблемите по време на бременността… Това са истини, трудни за приемане, но колкото повече жената пренебегва този конфликт, толкова повече отрицанието потъва в тялото й и го застрашава.

Травмите около фертилността са най-различни. Колкото жени – толкова и вариации на травми. И няма възраст, която да не им е подвластна. В най-ранната си младост се боим от кръвта, която изтича от нас, после от нежелано зачеване, от евентуален аборт, и от втори, и от трети, и от това, че ще ни накажат… По-късно някои се гърчат дали, кога и докога ще (могат да) имат деца. И колко да са те? Други минават през ада на стерилността, проблемното зачеване или раждане. А щом матката изпълни функцията си да износи дете или когато жената избере да няма деца, време й е за бракуване, понеже в нея „растат или бебета, или болести” – така поне смятат доста представители на съвременната медицина, главно мъже, разбира се.

Здравето на матката наистина е застрашено, ако жената не вярва в себе си, ако се чувства контролирана или ако е извънредно самокритична, ако се чувства непълноценна във връзките си, но се бои от независимостта. Ала това е друга тема. Не, невъзможно е да се каже наведнъж всичко за матките ни…