В началото бе книга със старогръцки митове, адаптирани за деца, която засенчи всичките ми сборници с приказки. Сега си давам сметка, че е била първият ми пътеводител в света на властта (сиреч на политиката) и в лабиринта на мъжко-женските отношения. Олимп, където – като в Холивуд – всеки е бил с всеки (както пише по друг повод Тома Марков на 90-а стр. в този брой). Паралелните светове на небето, земята и под земята, свързани с невидими нишки – където и боговете плачат, изкупват грехове като хората, където безсмъртието е стока със съмнителна стойност и рано или късно всеки си намира майстора. („Майстора и Маргарита” беше в друг период.)
Книгите, които отвързаха момчето в мен, бяха цяла плеяда: „Конникът без глава” на Майн Рид (бях втори клас), „Винету” на Карл Май, „Граф Монте Кристо” на Дюма…
А книгите, които ме научиха да съм жена, бяха две: „Джейн Еър” на Шарлот Бронте и „Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин.
„Отнесени от вихъра” е цяла глава от книгата на живота ми. Както веднъж писах, Рет Бътлър беше първата ми любов – отчаяна и нещастна до пълно замъгляване на съзнанието. Последствията: напих се за първи път на 14, определях срещи насън на мустакатия капитан и се вкопчих в утехата, че някой ден ще създадат все пак машина на времето.
Лекувах раната с други велики любовни романи: „Триумфалната арка” и „Трима другари” на Ремарк, „Любов по време на холера” на Маркес, „Майстора и Маргарита” на Булгаков (най-най-най!), а също със стиховете на Христо Фотев и Марина Цветаева.
Фройд влезе неочаквано в живота ми по време на шумен, задимен купон. Открих в библиотеката на домакините вехто издание на „Въведение в психоанализата” (по времето на соца не издаваха Фройд), зачетох се, сгушена в едно кресло насред хола, не станах оттам до сутринта. Наоколо приятелите ми се забавляваха, сваляха, танцуваха, но нито ги чувах, нито виждах. Бях омагьосана, пленена в един призрачен, забранен свят – бях придобила тайно знание, което ми даваше огромна сила. Силата да разшифровам човешкото поведение според подсъзнателните му импулси.
От Ерика Джонг разбрах, че да си свободна и да си феминистка е едно и също. От нея се учех да пиша като жена, да говоря за своята женственост без свян. Нейната „Страх от летене” ми отвори очите за една нова чувственост (заедно с „Да спасиш собствения си живот”, „Парашути и целувки”, „Страх от петдесетте”).
Но една от най-важните книга през последните години от живота ми е „Собствена стая” на Вирджиния Улф. Неведнъж съм я цитирала и пак ще го направя: „…всичко, от което жената се нуждае, е пари и стая със собствен ключ на вратата”.
0 Коментара