от редактора

МИРА БАДЖЕВА

– Не отивай в гората, не отивай! – казаха те.

– Защо? Защо довечера да не отида в гората? – попита тя.

– Там живее един голям вълк, който яде хора. Не отивай.

Предупреждаваме те.

Въпреки това тя отишла и, разбирасе, срещнала вълка.

– Нали ти казахме! – възкликнали те.

– Това е моят живот, а не приказка,

тъпанари такива, – отвърнала тя.

– Трябва да ида в гората, трябва да срещна вълка, иначе животът ми изобщо няма да започне.

А вълкът бил попаднал в капан…

– Помогни ми! Ауууу, ауууу, ауууу! И ще те възнаградя.

– Откъде да знам, че няма да ме изядеш? – нейната работа била да задава въпроси.

– Грешен въпрос, – казал вълкът.

– Просто ще трябва да ми се довериш.

– Добре, ще рискувам – ето! – и отворила капана, и превързала лапата му с билки. А после, понеже

била чела много неверни приказки, извикала:

– Хайде, давай, изяж ме и да свършваме с това.

Но не се случило така. Вълкът поставил лапа на ръката й:

– Аз съм вълк от друго време и място, – и откъснал мигла от окото си. – Използвай я и вече ще знаеш кое е добро и кое не толкова – просто погледни през моите очи, за да виждаш ясно.

За това, че ми позволи да живея, аз ти предлагам да живееш, както никога досега…

И тя видяла истински добрите,

и отишла при тях…

и видяла смелите,

и отишла при тях,

познала верните,

и отишла при тях,

видяла объркването под гнева,

и побързала да го утеши,

видяла обич в очите на плахите,

и протегнала ръце към тях,

видяла страдание в срамежливите,

и потърсила смеха им,

видяла нужда в човека без думи,

и говорила вместо него…

Тя видяла всички неща

със своята вълча мигла…

Върви в гората, върви. Ако не отидеш в гората, никога няма да се случи нищо и животът ти изобщо

няма да започне.

P.S. Това е откъс от “Вълчата мигла”, стихотворение в проза на Клариса Пинкола Естес, публикувано в “Бягащата с вълци” (ИК “Бард”). Нейната история е моята асоциация за страшното

бъдеще, дето ни очаквало през 2012 година – “страшно” като големия вълк от приказката. За Апокалипсиса утре сега е модерно да се говори – правят се филми, пишат се книги, интернет ще се

задави от мрачни предсказания…

Но в този брой ние даваме думата на друг вид “пророци” – нашите автори, врели и кипели пътешественици из духовните практики. Те говорят не за страх, а за любов, не за съпротива, а за

интеграция, не за катастрофа, а за урок… Защото и най-малкият усвоен урок прави човека по-

съвършен. А съвършен става той, когато интегрира доброволно непознатото, когато отива без

страх в гората да срещне вълка…

*Цялата статия четете в списание "ЖЕНАТАДНЕС"

0 Коментара