от редактора
МИРА БАДЖЕВА
– Не отивай в гората, не отивай! – казаха те.
– Защо? Защо довечера да не отида в гората? – попита тя.
– Там живее един голям вълк, който яде хора. Не отивай.
Предупреждаваме те.
Въпреки това тя отишла и, разбирасе, срещнала вълка.
– Нали ти казахме! – възкликнали те.
– Това е моят живот, а не приказка,
тъпанари такива, – отвърнала тя.
– Трябва да ида в гората, трябва да срещна вълка, иначе животът ми изобщо няма да започне.
А вълкът бил попаднал в капан…
– Помогни ми! Ауууу, ауууу, ауууу! И ще те възнаградя.
– Откъде да знам, че няма да ме изядеш? – нейната работа била да задава въпроси.
– Грешен въпрос, – казал вълкът.
– Просто ще трябва да ми се довериш.
– Добре, ще рискувам – ето! – и отворила капана, и превързала лапата му с билки. А после, понеже
била чела много неверни приказки, извикала:
– Хайде, давай, изяж ме и да свършваме с това.
Но не се случило така. Вълкът поставил лапа на ръката й:
– Аз съм вълк от друго време и място, – и откъснал мигла от окото си. – Използвай я и вече ще знаеш кое е добро и кое не толкова – просто погледни през моите очи, за да виждаш ясно.
За това, че ми позволи да живея, аз ти предлагам да живееш, както никога досега…
И тя видяла истински добрите,
и отишла при тях…
и видяла смелите,
и отишла при тях,
познала верните,
и отишла при тях,
видяла объркването под гнева,
и побързала да го утеши,
видяла обич в очите на плахите,
и протегнала ръце към тях,
видяла страдание в срамежливите,
и потърсила смеха им,
видяла нужда в човека без думи,
и говорила вместо него…
Тя видяла всички неща
със своята вълча мигла…
Върви в гората, върви. Ако не отидеш в гората, никога няма да се случи нищо и животът ти изобщо
няма да започне.
P.S. Това е откъс от “Вълчата мигла”, стихотворение в проза на Клариса Пинкола Естес, публикувано в “Бягащата с вълци” (ИК “Бард”). Нейната история е моята асоциация за страшното
бъдеще, дето ни очаквало през 2012 година – “страшно” като големия вълк от приказката. За Апокалипсиса утре сега е модерно да се говори – правят се филми, пишат се книги, интернет ще се
задави от мрачни предсказания…
Но в този брой ние даваме думата на друг вид “пророци” – нашите автори, врели и кипели пътешественици из духовните практики. Те говорят не за страх, а за любов, не за съпротива, а за
интеграция, не за катастрофа, а за урок… Защото и най-малкият усвоен урок прави човека по-
съвършен. А съвършен става той, когато интегрира доброволно непознатото, когато отива без
страх в гората да срещне вълка…
*Цялата статия четете в списание "ЖЕНАТАДНЕС"
0 Коментара