Защо те обичам

Хубава тема измислихме и хубави автори поканихме. Пък и на устрема на Марги Хранова й отива любовта. Единственото, което пропуснахме в планировката, е, че ще се наложи да пиша тези редове…

Уж съм ербап, уж няма теми, които да ме притесняват, отдавна съм спряла да се изчервявам, а сега ми е неудобно. Когато човек се чувства неловко, най-добре е да го обърне на майтап, нали?

И така. Обичам те, защото:

* знаеш, че полските цветя миришат по-уханно от всеки купешки букет;

* пицата ти е неустоима;

* когато падне първият сняг, ставаш рано, за да ми изчистиш колата;

* колкото и да си сънен, първото кафе е за мен;

* дори и да разказвам глупави вицове на приятелите ти, винаги се смееш съучастно;

* скандалите ми с администрацията/сервитьорите/полицаите и прочее лица, които са взели властта над мен за малко, не те карат да избягаш пред девет земи в десета;

* на снимките, които ти ми правиш, излизам по-хубава;

* твърдиш упорито, че носът ми е повече симпатичен, отколкото голям;

* великодушно ми даваш да ти простя, когато аз съм сгрешила;

* наричаш безпорядъка, който сея след себе си, „творчески“;

* не притежаваш и капка талант в миенето на чинии, но компенсираш с искрено желание да ме зарадваш.

И освен това:

„Не съм ли ти казвала,
че само твоята прегръдка има
извивките на моето желание…“

Преди да се появи феята Наталия Симеонова, въоръжена с балони, предлагам ви да спрем.