12-те закона на кармата

„Карма“ е санскритската дума за „действие“, казано съвсем накратко, която съдържа в себе си идеята на Исак Нютон (Трети закон на класическата механика на Нютон), че „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие“, само че приложена в по-широк, духовен и житейски план.

Темата е много стара и не е свързана с разбиранията, идващи от Изтока, но и в Библията е засегната още в думи в Стария Завет като  „Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!“ (Еклесиаст, 11:1).

Сама по себе си идеята за карма не е свързана с наказанието, т.е. не прилагаме кармичните „закони“, за да не ни се случи нещо лошо, а с цел за духовно и лично израстване.

Много често хората се обръщат към концепцията за кармата, когато се надяват на

възмездие за лошите неща,

които са им се случили, за да придобият сигурност, че ще бъде разплатено с онези, които са им ги причинили.

Това е една отправна точка към темата, която е на нивото „око за око, зъб за зъб“, но в саркастичната българска версия това звучи като „няма ненаказано добро“. В този пост искам да ви поканя да видим Карма не като учителка, която наказва лошите, а като наш собствен урок и частен учител, който ни е отправна точка и сигурна основа за действия и решения.

Да не мислите какво ще се случи с другите и кога ще бъдат наказани е освобождаващо, защото прочитането на собствения урок е по-важно лично за вас. Удовлетворение от чуждото страдание е нещо, за което мнозина мечтаят, но рядко стигат до това да изпитат удоволствие от него, защото всъщност то никога не носи удоволствие.

„Защо на мен?“

е друг голям въпрос, чийто отговор може и никога да не разберете. Но може да се опитате да превърнете отговора в нещо, което да е различно от механичното, обсесивно повтаряне на въпроса. Може би защото нещата се променят или защото „така е било писано“, или защото хората често повтарят една и съща грешка и наричат това своя съдба.

• 1. Големият закон или Законът за причината и следствието

Каквото даваме на Вселената, това получаваме. Ако искаме добрина, щастие, любов, тогава първо трябва да ги дадем. Ако вече си казвате „но аз го правя! И няма ефект!“ – продължете да четете или отидете направо на Закон 2. Ежедневните ни избори – малки и големи – какво да направим ни прави каквито сме. Според концепцията за карма всяко решение има своите последици, сега или в неясен период, заради което е добре да взимаме осъзнато решенията си.

• 2. Законът за даването

Когато давате без умисъл, това отваря възможностите за получаване. Когато давате от сърце или с чисто сърце, Кармата вижда. Когато давате, без да очаквате нищо обратно в замяна, когато и да било, това е истинско даване. Този принцип на карма е свързан със силата да правите неща, водени от позитивното, независимо от ситуацията.

• 3. Законът на създаването

Животът изисква вашето участие, не може да искате той да ви се случва, без вие да правите нещо с него. Той е живо същество, с което общувате и наблюдавайки го, може да разберете къде сте, той да ви дава „знаци“ какви да са следващите ви крачки, какво да оставите и накъде да се насочите.

• 4. Законът за промяната

Променете мислите си, променете живота си. Да бъдем отворени за промяната е от първостепенно значение, за да промените живота си и да го подобрите. Подобряването започва отвътре навън – ако сам първо промените поведението си, опитате се да намалите или неутрализирате мислите, които блокират действията ви (или творческото аз), тогава промяната ще започва отвътре навън.

Как хората се отнасят към вас е тяхната карма; как вие реагирате на това е вашата.

– Уейн Дайър

• 5. Законът на прошката

Когато не прощавате и държите в себе си омраза, гняв или недоволство съм някого, тогава оставате в чувства, които само ви спират да продължите напред и да направите промяна в себе си (закон 4). Ако успеете да простите или поне да се освободите от негативните мисли към някого, включително и просто ако ги спирате съзнателно, разбирайки, че те натоварват най-вече вас, тогава давате пространство за нова карма.

• 6. Законът на смирението

Не може да промените нещо, ако се откажете да го приемете, защото се фокусирате върху проявата, не върху съществото.

Птицата се храни с мравки. Когато умре, мравките се хранят с птицата. От едно дърво могат да бъдат направени хиляди клечки кибрит. Една клечка може да запали гора. Може да мислиш, че днес можеш всичко, но времето е по-силно от всеки.

• 7. Законът за фокусирането

Концентрирането върху една тема, действие, занимание, чувство ни дава възможност да ги разберем и да ги приемем в себе си, в противен случай „носим две дини под една мишница“…и изпускаме някоя от тях.

• 8. Законът за отговорността

Обвинявайки другите за всичко, което се е случило, вие се отричате от правото на собствено мнение и място в живота си. Вие и само вие сами сте отговорни за живота си, за лошото и доброто.

• 9. Законът за думите и действията

Когато казвате нещо, тогава бъдете готови да действате така, както проповядвате, че трябва или нарушавате собствените си правила и кармата се обръща спрямо вас.

• 10. Законът за свързаността

Всички сме свързани с другите и когато изберете да сте отделени от цялото, тогава затваряте в себе си цяла Вселена и отдалечавате развитието си („Човекът не е остров вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както, ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък“, Джон Дън).

• 11. Законът за търпението

Търпението носи своите дарове…късно, заради което е трудно да ги чакаме. Но както е при „опита със сладките“ или т.нар. маршмелоу тест (тук може да прочетете повече Как нетърпението уби успеха ), търпението е добродетел, която ако развиваме, ще получим нейните награди.

• 12. Законът на настоящето

Бъдете тук, присъствайте и сега. Нашето минало е извън нашия контрол, както и бъдещето ни. Това, което правите в настоящето, ще окаже пряко влияние върху бъдещето. Имайте предвид своите думи и вашите действия днес. Винаги бъдете мили, любящи и грижовни. Днес. Тази минута.

От сайта на Детелина Стаменова