Една от кратките притчи, съдържащи в себе си цялото знание и мъдрост на света. Запомни тези думи и ги прилагай винаги, когато гневът се опита да те завладее. Няколко прости думи, с които винаги можеш да се връщаш в състоянието на душевен мир и покой. Притчата е част от сборника “Винаги има надежда“. 150 притчи за изкуството на живота, издателство Гнездото.
Учителят разказвал:
Когато бях млад, ми харесваше да плавам с лодка. Имах малка лодка, сам се носех в нея в езерото и можех да оставам там в продължение на часове.
Един ден седях със затворени очи и медитирах. Красивата нощ се превърна във вълшебно утро. Изведнъж някаква лодка удари моята. Бях ядосан! Отворих очи и се канех да наругая този, който ме обезпокои, но видях, че лодката е празна. Нямаше върху когo да излея гнева си. Какво можех да направя? Нямах друг избор, освен отново да затворя очи и да намеря вътрешния си покой.
С изгрева стигнах до центъра вътре в себе си. Празната лодка стана мой учител. Оттогава, ако някой се опитваше да ме обиди, аз просто си казвах:
И тази лодка също е празна.
Това е проста идея, и повечето истини са такива. Припомняй си го винаги, когато нечие действие или бездействие удари твоята лодка. Не позволявай да те разклати. Другата лодка е празна. Вдишай, издишай, почувствай колко е освобождаващо гневът да те освободи.
Източник: svoizbor.com
0 Коментара