Дори нещо добро не е толкова добро, колкото нищото
Дзен поговорка
– Има един Пацо, който си натрупал много неща за вършене и много мисли за мислене и една вечер ляга и не може да заспи…
Отне ми време да проумея, че учителят по йога Пракаш никога не иронизира склонността ни да придаваме изключителна важност на торбите с проблеми, на несвършените задачи и усещането за драма, които мъкнем навсякъде със себе си, сакън да не се усетим празни, леки, кухи, дебилно изпразнени от съдържание. Особено когато сме се взели толкова насериозно, че и сетивата за комичното са притъпени. Но като му свикнеш и се отпуснеш достатъчно, за да се разсмееш, започва да изглежда хипер нелепо, че се чувстваме значими, единствено когато „сме си натрупали много неща за вършене и много мисли за мислене”.
Та, ето какво станало с този Пацо, който не можел да заспи:
– … в главата му изникнал въпросът „Кой съм аз?”. Започнал да дава различни отговори: аз съм Пламен, аз съм художник, аз съм мъж, аз съм човек, аз съм съпруг, поел отговорност към жена и дете, аз съм човек, който утре трябва да внесе вноска по жилищния си кредит; аз съм човек, който няма време да рисува, защото прави илюстрации за три корици, за два сайта и няколко други издания, които нито ми плащат редовно, нито добре; аз съм човек, който върши онова, което иска, аз съм човек, който се е изгубил в това, което прави… проверил емоцията, която предизвиква у него всеки един от тези отговори. Паниката му се засилила. После се запитал: „Кой избра всичко това?”. Отговорил си: „Аз”. Кой съм Аз тогава? Онзи, който избира. Мога ли да направя нов избор? Да. Добре, казал си, нека започнем отначало тогава… Кой съм аз? Нямал отоговор. Това го уплашило, но решил да не се връща назад. Кой съм аз? – запитал се отново. Не усетил нищо. Задържал тази позиция – на Нищото. Заспал. Когато в подсъзнанието няма амплитуди нагоре и надолу, се получава пълноценен сън.
Това е историята. Събудил се бодър и „чисто нов”, все едно за първи път излиза в света, пълен с хиляди възможности.
Пракаш
– Искаш да кажеш, че на мъжете ви трябва целенасочено посвещаване, за да почувствате нищото? – не му се дадох аз без бой. – Как мислиш, че сменяме всички роли – майка, съпруга, любовница, приятелка, шефка, служителка, слугиня и дама, светица и грешница, какво ли не, ако не можем да влизаме в Нищото с едно щракване на пръстите… докато режем салатата например?
– Ето това е, Михаела, ти си го хванала. На жените не им трябва училище. Заради силата на инстинктивното познание, което имате, няма нужда да се затваряте в манастири и да търсите просветление. Вие сте Агенти на нищото. Затова от вас се ражда светът.
Дали ще медитираме, или ще прилагаме някоя друга техника за временно „изключване” от купищата избори, които сме превърнали в наша отговорност, няма никакво значение. Целта на всички практики, при които се достига състояние на релакс, е да влезеш в Нищото – да заличиш ролите, които си приел да играеш в света.
Така се премахват ограниченията
Когато излезеш от състоянието на покой, има един свеж и вдъхновен момент, в който чувстваш, че само и единствено от теб зависи да бъдеш режисьорът в спектаклите, които разиграваш. И че на всичкото отгоре можеш да променяш сценария, да правиш кастинг за нови партньори, които те вдъхновяват да играеш на сцената, наречена „живот”.
Думата „медитация” произхожда от латинската дума meditari, което означава „движен към центъра”, а на санскрит medha означава „мъдрост”. Тоест, когато се движиш към центъра, към вътрешното си Аз, се сдобиваш с мъдрост.
Дотук добре, но когато съзнателно тръгнем да търсим този експириънс, затлачили инстинктивната си природа, започват да се появяват някои дребни неудобства. Както знаете, границата между мъдростта и лудостта е тънка.
Първо, вътрешното Аз не е обозрима придобивка, а безкрайност. С други думи – нищо. И всеки, тръгнал на това пътешествие, се сблъсква с трудно преодолимото препятствие
да отхвърли усещането за собствена значимост
Учил се, трудил се, полагал усилия, състезавал се, печелил, губил, ставал и започвал отново своя поход за приятелство, любов, уважение, пари, коли, имоти … И изведнъж, аз или някакъв индиец, или който и да е гуру на йога или медитация, цели орди модерни донхуановци започват да се хилят насреща и да те „светкат”, че нямаш много големи шансове да си окей, ако доброволно не хукнеш да гониш усещането, че си Никой. Това, че някакви ограничения отпадат върви в пакет със самоотричане и от заслугите и придобивките. Дори да е за малко, цялата работа започва да прилича на това да махнеш СОТ и ключалките в апартамента си. Да бе, ей сега. Обхваща те непреодолимото усещане, че някой здраво те будалка.
Второ, при едно изследване, проведено с тибетски монаси, е установено, че по време на медитация се блокират онези участъци от мозъка, които отговарят за приемането на информация от органите на чувствата. По тази причина възниква
усещането за пълен покой и единение със света.
От една страна – чудесно, но от друга, решението носи нов проблем. Ако вземеш, че усвоиш майсторлъка да се шматкаш между нищото и видимото битие, никак не е изключено вместо рязко да те заобичат, да започнат да те наричат „безчувствена кучка/копеле”, циник. Вярно е, че постепенно ще се сдобиеш с неустоима харизма. Когато усещането за единение със света се просмуче у теб, започваш да излъчваш нещо, което макар да привлича, много повече респектира – усещането, че не могат да те уловят. Това се дължи на по-високата вибрация на любовта, но на кой му пука за любовта, когато не може да те улови? В началото ще се чувстваш мегастранно – нещо като магнит, който отблъсква. Усещането нито ще ти бъде свойско, нито ще ти бъде ясно защо се чувстваш толкова сам и неразбран. Сам ще започнеш да държиш на разстояние всичките стотина, двеста, триста души, които се чувстват силно привлечени от теб, но които вече чувстват, че нямате общ език и чувства. Този парадокс е труден за понасяне. Иска се воля да свикнеш и постепенно да приемеш света, без да се опитваш да го променяш. Първоначалният ефект е, че интимният ни свят става на мат и маскара, заедно с всички малки, дребни, мили, сантиментални привързаности в него.
Трето, нищото е толкова безкрайно, че дребни амбиции, ключалки и вноски по кредити не обслужва. За да влезеш в нищото и да не се разпадне целият ти свят, усещането за собствена стойност също трябва да е безмерно. Неслучайно подобни преходи напред-назад се наричат „мистерии” (нещо като енигмата с „безсмъртния” граф Сен Жермен). В приказките, когато героят има много голяма цел, винаги има магически посредник. Пепеляшка не може да отиде на бала и Принцът да открие сродната си душа по размера на обувката, ако тя се беше появила с манталитета на слугиня. За да прескочиш от свят, който те е смазал и деформирал с тежкото си битие, трябва или дълъг път на посвещение – например Пепеляшка някак да се измъква, за да ходи на уроци по дворцов етикет, процедури по ексфолиация на загрубяла от домакинстване кожа и прочее, или фея кръстница. В общи линии идеята на влизането в Нищото е тази – да избегнеш дългия път. Или поне да го скъсиш до възможния минимум.
„Нищото” е магическият посредник
След като причинява толкова неудобства, защо е тоя зор да се възнасяме приживе? Отговорът е брутално прост – за да се сетим, че сме си супер, така както сме. За да влезем в нищото, ни е даден сънят. Господ ни е създал така, че да ни бъде лесно. Трудното е наша измишльотина, превърната в най-устойчивата илюзия.
Ако сте свикнали да ви е трудно, просто трябва да си спомните, че женската инстинктивна природа чудесно познава състоянието „нищо”. И най-лесната техника да го постигнем е добре да се наспим. Ако не се получи, си намерете мъж, който често ви пита „Какво ти е?”. Смело отговаряйте „Нищо”. Или ползвайте „далаверата” с оргазма (който пак ни вкарва в нищото) за своя угода. Ако въпреки това не се почувствате вдъхновена за живот, винаги можете да изберете трудния път – да си намерите фея-кръстница или да се запишете на курс по източни техники.
0 Коментара