Ако живеехме преди няколко века, описанието на Борислав Русанов щеше да е лесно – мъдрец. Всъщност преподавателят по литература в Свищов и баща на 2 деца е мистик, силно повлиян от учението на Дънов и от източните философии. Сам казва, че се интересува от религия, философия, литература, психология и разкриване на божествения потенциал. Борислав е мек и благ човек, успял да заглади всичките си ръбове и да заживее в мир със себе си и света. Което впрочем е рядко постижение. Той е автор на книгите: „Мистерията Лим”, „Евангелие на любовта” и „Просто да бъдеш”.
Откъде произлиза вашият интерес към езотериката? Какъв е светът според вашите представи?
Бих казал, че интересът ми към езотеричното е вроден. С него съм се появил на този свят. Това не е случайно. Аз не само вярвам, а и знам, че има прераждане. Човек с пробудено съзнание обикновено си спомня поне фрагменти от кардинални прераждания. Не е необходимо да ходи при психотерапевт – регресионист, за да придобие тези спомени. Има специални медитативни техники за тази цел. А е важно, много важно човек да знае кой е, откъде идва и защо идва? Защо в живота му се случват определени събития (бих казал „предопределени“)? Всъщност, ако човек може да вижда, ще разбере, че има Господари на Карма, които предлагат (съобразно изискванията на кармичния закон и еволюционното развитие) на всяка невъплътена душа варианти за бъдещ живот, измежду които тя трябва да избере един. Животът на Земята не е произволен. Той е истинско училище, в което душата трупа безценни опитности. Чудим се как хората притежават различни дадености, таланти, как се раждат гении? Отново това не е сляпо проявление на случая, а закономерно явление. Такива хора, с изумителни способности, в поредица от животи са работили в посоката, в която проявяват своя талант или гениалност. Това, разбира се, е нож с две остриета – много рядко можеш да откриеш смирение у хора, които се открояват по някакъв начин и предизвикват възхищението на другите, които в техните очи са „обикновени“ или „простолюдие“. Но няма обикновени хора! Всеки носи в себе си божествената искра и е уникален. Трябва само да открие или да си спомни това. Страданието на човека произтича от тази амнезия – слизайки на земята, въплъщавайки се в тяло, ние сме пили от реката на забравата и сме забравили, че сме божествени. А нали човек е създаден по образ и подобие божие?
Кои учения са ви повлияли?
Още като ученик започнах да се занимавам с йога. Като студент бях ръководител на йога клуб към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Тогава се запознах и с беседите на Учителя (Петър Дънов) и останах поразен от мъдростта и любовта, от които бе проникнато Неговото слово. И си казах: „Колко сме глупави – търсим мъдростта и смятаме, че тя е привилегия на източните Учители, а изобщо не подозираме, че България е дала такава изумителна мъдрост на целия свят!“ След това и други духовни Учители ми оказаха силно влияние – Кришнамурти, Ошо. Голям почитател съм и на дзен – будизма и на ислямските суфи – мистици, на православните исихасти… Така че моята религия не може да се побере в точно определени рамки. Бих казал, че това е религията на всеки мистик – религията на Любовта, която обединява всички неща в едно хармонично цяло.
Какво означава „изискванията на кармичния закон”? Какъв е краят на еволюционното развитие?
Едва ли би трябвало да говорим за край на еволюционния процес в тази безкрайна вселена. Бихме могли да говорим само за обозрими цели. Една от тях е, докато сме в плътно тяло, да осъзнаем своята божествена природа, което пък ще разкрие пред нас безкрайни, неподозирани възможности. Друга важна цел, визирана от Учителя, е да станем проводници на Божествената любов, която носи живот; на Божествената мъдрост, която носи знание и светлина, и на Божествената истина, която носи свобода за човешката душа. Само по този начин ще успеем да реализираме една по-глобална цел – да снемем на земята Новата култура – културата на Любовта, да станем нейни посланици. И тогава хората ще осъзнаят, че са действително братя и сестри по дух – искри, излъчени от Пламъка на Божествената любов.
Бъдещият човек ще може свободно, по свое желание да напуска тялото си и да се завръща пак в него. По този начин той ще получи възможност да посещава не само различни части на земното кълбо, но и други планети и светове. Ще развие латентни възможности като телепатия, ясновидство, ясночуване, пророчески дар… И сега тези способности са отчасти проявени в някои от предвестниците на Новата култура. Бъдещият човек ще черпи своите познания от книгата на живата природа. Ще разбира нейния език, ще изучава нейните закони и ще живее според тях.
Това ли е смисълът на ритуалите за посрещане на слънцето в Бялото братство?
Според Учителя всичко, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Зад всяка една природна форма седи разумна Сила. Природата се управлява от Разумни същества, които са завършили своето развитие (от човешка гледна точка) и днес управляват целия Космос: някои – Слънчевата система или отделни планети, други – водите, растителността, трети – отделни народи… Когато ние съзерцаваме, медитираме върху дадена природна форма, получаваме възможност да се свържем с мъдростта на тези същества, които са я създали. Това е и вътрешният смисъл на посрещането на изгрева на Слънцето, като една от традициите в школата на Бялото братство. А при уникалния космичен танц, даден от Учителя и наречен Паневритмия, се свързваме с природните енергии и заживяваме в хармония с тях, което ни носи духовно и телесно здраве и спомага не само нашето еволюционно израстване, а и еволюцията на цялото човечество. Друга традиция е възлизането на планина. Планината е емблема на пробуждащата се човешка душа и същевременно тя е символ на Божествения свят, свещено място, където човек възлиза, за да почерпи сили – светлина, чистота, хармония, за своя земен път. Върховете са резервоари, трансформатори на космическа енергия. Въобще природата е една жива книга, чийто език е разбираем само за посветения.
Разкажете за вашия опит за напускане на тялото, телепатия или ясновидство.
Първо, бих искал да предупредя, че развитието на тези способности не трябва да бъде самоцелно. Има много по – съществени неща. Необходима е душевна чистота, липса на себичност и желание да работиш за общото благо като една стабилна основа. Ако си изградил този фундамент, тогава съвсем естествено и без никакво насилие тия „спящи“ способности започват да се пробуждат безопасно. Докато, ако тяхното развитие е самоцелно, това може да доведе до т. нар. в християнската традиция „духовна прелест“, която е вид самозаблуда, пораждаща гордост, а както е казано в Библията: „Гордостта предхожда падението.“ Аз съм имал опитности извън тялото. Те започнаха да се случват спонтанно преди около 20 години. Тогава разбрах, че този род преживявания не са „измишльотини“ или „плод на болна фантазия“, а една непозната реалност, която очаква да бъде изследвана и опозната. След първите спонтанни опитности последваха и съзнателни излъчвания от тялото. За целта е необходимо човек да овладее способността максимално добре да релаксира всеки мускул от тялото си, запазвайки съзнанието си будно, а след това със силата на своята концентрирана мисъл трябва да визуализира как финото тяло се отделя от плътното, започвайки от главата към краката. После обикновено се попада в тъмната зона – нещо, което създава усещането за коридор или тунел, в чийто край има ярка светлина и нейното сияние нараства, колкото повече я приближаваш, летейки. Летежът всъщност създава усещането за реене, плуване във въздуха и е много приятно, стига да не се уплашиш, минавайки през тъмната зона (когато липсва каквато и да е светлина), защото страхът, уплахата ще те върнат обратно в тялото. В края на този тъмен коридор има вход към това, което се нарича „Райска градина“ в Библията, но на този вход има пазач, който обикновено се визуализира като куче. Трябва да подчертая,че не на всеки, който е достигнал до този вход, му е разрешено да премине през него. Изискват се особени заслуги, възвишеност на съзнанието.
Какво има отвъд входа, в „Райската градина”?
О-о, това е състояние на райско блаженство… Бях допуснат само веднъж в ослепителната светлина. Но за това няма смисъл да се говори, няма адекватни думи. То трябва само и единствено да се преживее! А и аз мога да кажа, че бях само в райските преддверия, но по – навътре не бях допуснат. Малцина са тези, които се допускат дори и тук. Това е особена милост и привилегия и оставя незаличим спомен в душата. Наистина е като завръщане у дома след дълго отсъствие със съответното чувство за топлина, задушевност, уют и усещане за безкрайна, безоблачна любов.
И телепатични проблясъци съм имал в някои моменти, а също съм приемал информация и телепатично. Всъщност, когато човек контактува с невидимите измерения на действителността, контактът обикновено е телепатичен. Ще разкажа един по-обикновен случай: На една студентска бригада се запознах с Маргрета. Почти нищо не знаех за нея, но един ден, както седяхме един до друг, се обърнах към нея с „Маги сан“ – така ми „дойде“ да й кажа отвътре. Тя ме погледна изумена и ме попита откъде знам, че е ходила в Япония и поради тази причина нейните приятели я наричат така. Телепатично съм получавал информация и за бъдещи събития. Имал съм и пророчески сънища. Но това е дълга тема. Когато ми предстои да се случи нещо хубаво, ми „играе“ дясното око, а когато ми предстои нещо лошо – лявото. Когато пък ще се ядосвам, започва да ме сърби носът.
Изобщо, колкото повече напредва в духовно отношение един ученик на ВУЖ (Великото Училище на Живота), толкова повече знаци по Пътя му се разкриват или пък самият той става възприемчив за тях със своята изострена сензитивност.
А имате ли опит в т.нар. осъзнато сънуване?
Да, имам опит в осъзнатото сънуване и в предизвикването на пророчески сънища. Техниката не е сложна, но изисква постоянство, ако искаш да имаш успех. Хубаво е, когато имаш някакъв проблем за разрешение, вечер, преди лягане, да помедитираш известно време, да се вглъбиш в себе си, като го обмислиш отвсякъде. След това с молитва трябва да се обърнеш към Бога да ти помогне да разрешиш проблема според Неговата блага воля, като ти изпрати пророчески сън.
Изключително важно е това твое желание да се утвърди, за да може да проникне в твоето подсъзнание – да легнеш с мисълта, че тази нощ на сън ще ти бъде даден отговор и ти ще го запомниш. Лично аз съм имал много интересни пророчески сънища. Един от тях беше свързан точно с учението на Петър Дънов, което ще превърне България в световен духовен център, в нещо като духовен кредитор. А към 2037 година тази функция ще започне да се изпълнява от Русия.
Една от критиките на православната църква към идеите на братството е, че то проповядва свободна любов.
Абсолютни спекулации! Никога Учителя не е поощрявал сексуалната разюзданост. Дори напротив – препоръчвал е въздържание. Казвал е, че човекът трябва да се гледа от кръста нагоре, т.е. като духовна същност. Разхищението, безконтролното използване на сексуалната енергия не е препоръчително, целесъобразно. Ако човек иска да се развива в духовно отношение, трябва да бъде целомъдрен, защото целомъдрието и възвишеното мислене е това, което трансформира сексуалната енергия в духовна. Страстта трябва да се превърне в любов. А любовта изисква свобода! Но хората обикновено са роби на сексуалната страст.
Как използвате вашите знания в работата си? Говорите ли с учениците си за различните учения и философии? Смятате ли, че децата имат по-голям потенциал?
Избягвам да говоря пред учениците за тези неща, тъй като системата не го допуска, и това би могло, а и ми е създавало известни проблеми. Но аз не мога да избягам от себе си. Имам аура, която е напоена със специфични мисли. Те създават и характерна атмосфера около мен, която би могла да бъде доловена от всеки, който общува с мен и малко от малко е сензитивен. А децата не са толкова затлачени, колкото възрастните. Те са по-чисти – следователно и по-сензитивни. Когато контактувам с тях, преди всичко искам да отворят сърцата си и да усетят любовта ми, защото е безспорен факт – можеш да научиш много повече неща от човек, когото обичаш! И съм забелязал – когато един ученик ме обича, той възприема не само това, което казвам, но дори и това, което премълчавам. Опитвам се да провокирам моите ученици да открият своята уникалност, творческия си потенциал. Според мен творчеството в най-голяма степен ни прави богоподобни, защото Бог е творящото живота Съзнание, а „Любов“ е другото Негово наименование.
0 Коментара