Хората не общуват само с думи. Начинът, по който стоят, седят, обличат се и говорят, както и техните изражения, движения, маниери са не по-малко важни и дори са по-важни от думите. Над 60 % от междуличностното общуване се осъществява чрез жестове, пози, спазване или нарушаване на личното пространство на събеседниците.
Изследванията в тази област показват, че много често решаваме дали да се доверим на човека срещу нас подсъзнателно, като “четем” езика на тялото. Способността да разпознаваме знаците, които ни изпраща то, е сигурен начин да не сгрешим в преценките си. Никак не лесно обаче да се разчитат тези знаци. Подсъзнателният характер на невербалното общуване и културната му предопределеност допълнително усложняват възприемането и усвояването на езика на тялото.
Ние дефинираме себе си в момента, в който влизаме в едно помещение – което и да е то. При всяко влизане или излизане правим изявление с жестове, поведение, облекло дори да не казваме нито дума. Жестовете са сферата, която е най-пренебрегвана от човешкото поведение.
Когато влизаме, не трябва да се промъкваме или да надничаме, а да отворим широко вратата. Да държим брадичката си високо, ръцете ни да не бъдат в джобовете или на кръста, нито пък да са скръстени или свити в юмрук. Ако сме нервни, добре е да помислим за някой, на когото се възхищаваме, за да се успокоим. Когато се ръкуваме, трябва да гледаме човека срещу нас и да се усмихваме. Много хора гледат встрани и се ръкуват само с пръсти или пък не се ръкуват с жени…
ЗНАЦИТЕ
Сред основните неща, които “контролират” външността ни, са изражението, фигурата, стойката, физическото състояние и нашето излъчване. Те са толкова важни, колкото самочувствието и стилът на обличане, и са неразделни с цялостния образ, който искаме да изградим за себе си.
Поздравите, усмивката, владеенето на пространството, сигналите на очите, жестовете са част от умението да предадем на околните своите послания. Неправилната стойка например “излъчва” негативно послание. Местата около масата на преговорите пък определят силата на въздействието ни върху събеседниците – както в офиса, така и за мястото ни на публични места. Използвайте правилната психология на поведение особено когато имате среща – не сядайте един срещу друг, това е поза за конфронтация. Седнете от дясната страна на този, с когото ще разговаряте. Така ще гарантирате умереност и въздържаност в разговора. Ако сте сред голяма група хора, седнете от страната на своя “противник”.
ПОСЛАНИЯТА
Още преди десетилетия един от водещите американски експерти в областта на комуникациите – Маршал Маклуън, казва по адрес на телевизията: “Посланието е истинското средство.” Словесно или не, то разкрива характери, позиции и качества. Магията на телевизионния екран може да прикрие недостатъците и да увеличи преимуществата на лицето, погледа, жестовете ни. До сърцата обаче трябва да стигнем сами.
Обикновено хората не умеят да прикриват чувствата си. Но много от нас не са достатъчно добри и в разчитането им. ”Четенето“ на невербалните сигнали има отношение към нашето представяне пред аудитория, към търговските разговори, към ежедневното ни отношение с колегите, към представянето ни в медиите, особено в телевизията. Разчитането на посланията е трудно при непознаване на националните и културните различия. Жестове, които са популярни и емблематични в една част на света, в други култури може да имат съвсем различно значение.
В много страни например да не ви гледат в очите е знак на уважение, а не на пренебрежение. Популярният знак за “О.К.” в САЩ – свити в кръг палец и показалец – е крайно неприличен в някои средиземноморски страни. Вдигнатият палец пък е неприличен жест за азиатците. При поздрав повечето хора от Близкия изток избягват телесен допир с противоположния пол, но мъжете може да се прегръщат и целуват. Повечето японци не одобряват публично изразяване на чувства и за да изразят взаимоотношенията си, имат сложна система от над 26 поклона. В някои култури целувката е стил и мода, докато в други се смята за нарушение на закона. Изобщо жестовете нямат универсално значение, а културните различия определят начина, по който хората използват погледа си при общуване.
Когато срещаме нови хора, е много важен контактът с очи. Ако сме заинтересувани, гледаме човека в очите; избягването на погледа на другия създава впечатление за липса на интерес. Изражението на лицето също е много важно. Приветливото, усмихнато и спокойно лице вдъхва доверие и печели лесно симпатии. Това се забелязва дори когато говорим по телефона. Често говорим или дори правим бизнес с хора, които “познаваме” само по телефона, без никога да сме ги виждали. Трябва да имаме предвид, че нашият глас, език, интонация и излъчване ще направят “първото впечатление” за нас и фирмата ни.
ЖЕСТОВЕТЕ
Да започнем от позата, когато сядаме. Трябва да сме изправени, без да изглеждаме вдървени, нито прекалено отпуснати. Добре е да избягваме да кръстосваме ръце. Това може да бъде изтълкувано като защитен жест или като несъгласие с това, което чуваме. Нормално е, когато говорим, да подкрепяме думите с жестове. Но ако жестикулираме прекалено, може да ни вземат за незрели или несигурни. Най-добре е да държим ръцете си спокойно отпуснати отстрани на тялото или в скута си, ако сме седнали. Ако ситуацията позволява, може да държим химикалка или молив.
Абсолютно недопустима в бизнес средите е позата на краката, известна като „четири“. Използва се предимно от мъжете и при нея глезенът на единия крак се поставя върху коляното на другия. Мнозина я определят като твърде арогантна. Кръстосаните крака при жените са позволени, стига да не сте с прекалено къса пола и да не изглеждате твърде предизвикателно.
Съществен елемент от невербалната комуникация е личното пространство – онази лична зона, защитена от останалите. Това строго определено пространство около собственото ни тяло е различно за всеки и нарушаването му може да предизвика негативни реакции. Трябва да бъдем внимателни и да уважаваме личното пространство на другите. То се определя и от традиционната култура на различните общности, от тяхната етническа принадлежност, както и от общественото положение, което човек заема. Личната територия е много разтегливо понятие и рискът от недоразумения е твърде голям, когато не се познават конкретните й културни или йерархически различия. Един от общоприетите начини да се засвидетелства благоразположение и вежливост в бизнеса е домакинът да наруши приетите норми и да застане по-близо до своя събеседник, като по този начин изрази удовлетвореност от разговорите.
Невербалната комуникация прави тайното явно и така разкрива същината на човешката личност – моментното състояние, нагласите, желанията, настроенията. Затова съвременният човек и бизнесмен трябва да познава поне най-често използваните жестове и техните значения, за да не изпада в неловки ситуации и за да може да осъществява правилен контакт с хората, с които общува.
Най-важното е да изглеждаме спокойни, уверени и позитивно настроени – това ще бъдат най-силните ни оръжия. И да не забравяме да се усмихваме!
0 Коментара