Д-р Димитър Тенчев: Хората масово живеят чужд живот

Д-р Димитър Тенчев е един от най-авторитетните психотерапевти в България. Има дългогодишен професионален опит в областта на трансперсоналната психотерапия, хипноза и хипнотерапия. Водещ е на семинарите по InSighting и е инспириращ лектор по теми, свързани с кризата на идентичността, личната свобода и себепознанието като път за промяна. www.insighting.eu, office@insighting.eu, 0884 878 222      

Ще започна със странен въпрос. Вярваш ли в магии? Смяташ ли, че е възможно външно енергийно въздействие върху човек, което да промени психологическото му състояние?

Мисля, че е възможно, но не вярвам, че е така масово, както се говори в България – за черните магии и че едва ли не всеки трябва да бъде под някаква форма лекуван от тях. Това е просто добър бизнес за екстрасенсите. Но има много неща, които не са проучени като проявление на съзнанието, като насоченост, като сила. Иначе има такива случаи, не толкова в България, колкото в първични култури – ние неправилно ги наричаме „примитивни“. Запознах се с един шаман от о. Бали, който ми обясни, че добър медитатор може да те лекува, но може и да те убие. Леля ми живя известно време в Африка и ми разказа за различни магии, вуду, които са сполетели нейни нови местни познати. Така че, възможно е, но не мисля, че в България е често срещано. Някой трябва да има мотив, друг трябва да има силата. Смятам, че доста се спекулира по тази тема и доста самозванци печелят от страха, неосъзнатостта и невежеството на хората. Но считам, че има серия от преживявания, които могат да говорят за нещо подобно.

Ти си психотерапевт. При теб идват хора с различен тип проблеми. Попадал ли си на нещо, което е очевидно външно въздействие.

Аз самият не съм екстрасенс, за да кажа кое какво въздействие е. За мен въпросът е психиката на клиента да бъде доведена до балансирано, изначално здраво състояние. В повечето случаи лекувам чуждия живот на хората – те живеят живота на някой друг, в компромиси, страх, безидейност, в матрицата и според нейните закони. Може да се каже, че лекувам несвободата и заблудите им. Откъде идват те – не го тълкувам, не мога да знам. Имало е хора, които са ми казвали, че е имало такова въздействие върху тях. Но в редките случаи, когато съм го чувал, е ставало дума за силно суеверни хора. Но не изключвам това да може да се случи. Шаманът от Бали ми разказа, че е лекувал момиче с тежка магия – не е била въобще на себе си, връзвали са я нощем с въжета да не буйства. 4 месеца е живяла в неговата къща и я е лекувал. Накрая е успял.

Какво значи да живееш чужд живот?

Да живееш живота, който ти описват светът, близките, обществото, но който е в пълен разрез с твоята същност. Ако изобщо знаеш коя е твоята същност. Да живееш чужд живот е да вървиш по матричния шаблон. Това е коловоз, жп линия, която води съдбата ти по предсказуема траектория. Ще минеш покрай много познати гари, по които са минали родителите ти, познатите ти, всички останали, и ще завършиш в глуха линия – смъртта. А дотогава живеенето ще е заменено от страха – от промяната, от непознатото, от “риска” да си разЛичност.

А какво е хубаво?

Аз не давам универсални отговори за “хубаво” или “правилно”, не желая да влизам в ролята на терапевт с божествен комплекс или на гуру. И това е едно от безапелационните превъзходства на преживелищната над вербално ориентираната терапия – променя те преживяването по време на дишането, на транса, а не скудоумните съвети на ментора, които самият той не може да приложи в живота си. Показвам обаче кое буквално трови, мъчи, поболява психиката на хората – компромисът.  А фундаментален принцип, залегнал във философията на Инсайтинг, е изваждането, не прибавянето – в случая елиминирането на компромисното от съзнанието. Например жена, която навършва 35 години, се омъжва само защото биологичният й часовник цъка… А тя няма такова желание, нито до момента е имала намерение за това. Просто всичките й роднини и приятелки тръгват на самоотвержена офанзива, че й е крайно време, че видите ли ще бъде “непълноценна”, и “че тя няма да е като другите” – вирусна програма, с доказан тежък послеефект. Или неориентиран човек в края на тийн годините си, на когото е внушено от амбициозните родители да завърши в чужбина, след това започва работа в някоя голяма корпорация и там прекарва целия си живот в свръхстрес, пренапрягане, битка с лакти и колене да се изкачва по йерахичната стълба нагоре. Това техният живот ли е? Не мисля. Ако беше, нямаше да са на хапчета, да развиват генерилизирана тревожност, паник атаки, депресии, да се чувстват амортизирани, тотално неудовлетворени, тихо отчаяни.

Какви са твоите средства за психотерапия за хора, които имат проблеми със съществуванието си?

Това ми е любимата група – хората с екзистенциални търсения. Погрешно тези хора ги считат за маргинали, дори за лузъри, защото не се вписват в определената рамка. Те са обаче в повечето случаи по-дълбоки и по-мислещи от стадото. Това са хората с потенциала да бъдат лидери и шанса да излезнат от статуквото на обичайността. Още в началото им казвам, че аз не давам правилните отговори, защото отговорите са в тях. Аз само им помагам да осъзнаят как да стигнат до тях. Мисля, че алфата на мъдростта е да осъзнаеш какво да не правиш в живота си, а омегата – да разбереш кои въпроси са излишни в него.

Какво представлява твоят метод за лечение с дишане?

Прилагам три типа терапевтично дишане. Първото е Инсайтинг интензивното дишане, което създадох преди 12 години. Второто е  Интегралното – набор от различни дихателни модели, които водят до още по-силен пневмокатарзис и още по-разтърсващи преживявания. И третото, което въведох преди 3 години, е Хаос дишането, което е майсторската степен на пневмокатарзисните дишания. То вкарва повече ентропия (хаос) в съзнанието, което предизвикват промяна, при която започват да отпадат различни конструкти от незъзнавания ум.

Добре, кажи го сега с прости думи.

На първо място се въвежда катарзисен модел на дишане, който не е обичаен. Съвременният човек диша много повърхностно, фрагментирано, неосъзнато, непълно, което корелира с начина му на възприятие. По тази причина Интензивното дишане създава объркване в началото – започваш да дишаш мощно, да изтръпваш, излизат дълбоко заритите ти страхове на повърхността. Свикнал си с цигарата и кафето, с рутината и живота на автопилот. И изведнъж попадаш в залата за дишане и това е първият шок – трябва да се срещнеш лице в лице със себе си, със своята сянка. Вторият шок е, че дишането вкарва ентропия в съзнанието – нещо, крайно непривично за него, която буквално започва да чисти – всичко излишно, защото под нейния натиск то е принудено да се реорганизира. Ето това прави дишането всъщност – трансформира те, като елиминира натрупания стрес, психосоматичните блокажи, тревожността, фобиите, зависимостите, зловредните и често бойкотиращите те модели на мислене и поведение в психиката ти. Защо елиминира точно тях, а не нещо друго? Защото те не са част от теб. В резюме – дишането на първо място се превръща във фактора,  който пробужда изцелителния потенциал във всеки, който лекува дълбоките рани в душата ти. На второ, след като това се случи, прави така, че да ти просветне, да увеличи осъзнатостта ти, което неминуемо променя мирогледа към по-добро.

Паническите атаки са много масово явление напоследък. При теб идват доста хора по тази причина. Защо се случват?

Защото човек не е себе си и живее компромисен живот, който е в противовес с душата му. Паническите атаки са резултат от дълбок разлом между вътрешния и външния свят. Когато вътрешният ти свят е в тотален дисбаланс и се разминава с живота, който живееш, в началото започва да се прокрадва смътно неудовлетворение. Вероятно няма да го разпознаеш, а и да го – ще кажеш: всички живеят така, ще се потискам, както правят другите. След това, ако дразнителят стане перманентен, потенциалът на напрежение се увеличава и тогава се генерира тревожност – под формата на “топка” в слънчевия сплит или, че ти се гади в мига, в който се събудиш. Ентусиазмът ти за живеене помръква и се заменя от борбата за оцеляване и дефицитната мотивация, базирана на страховете ти. Тази тревожност не се губи в пространството, тя се трупа вътре в теб. И когато няма вече къде да се натрупа, тя трябва отнякъде да прелее. Да излезе. Това е третата степен, фазата в която се получават паническите атаки. Те са клапанът на тенджерата под налягане, който изпуска прекомерно голямото количество тревожност, което си насъбрал. Така достигаме до онтогенезата на самото паническо разстройство. От една страна, имаш дразнител, имаш компромис, имаш живот, който не искаш. От друга, имаш напрежение, неудовлетворение, тревожност. В резултат на тази амалгама имаш панически атаки. За мен обаче те не са проклятие, а вид благословия, защото са сигнал, императив, дори ултиматум от душата ти, че е наложително да промениш живота си. А това, че не искаш да се вслушаш в тези сигнали и пиеш коктейл от медикаменти, които те дрогират, но не те лекуват е равносилно на това да заглушиш механизмите, които природата е изобретила за такива кризисни ситуации, да запушиш клапана за парата. Неизбежно напрежението се събира и тенджерата ще гръмне. Затова съвсем логично и много ефективно лекуваме паническите атаки с дишане, не с химия. То изчерпва тревожността, не я потиска. От човек се иска и една решителна стъпка – да приключи с дразнителя, независимо дали трябва да се разведе, напусне работата си, смени държавата, или генерално да промени посоката на живота си.

Какво точно се случва по време на сесиите по дишане?

Най-общо казано – катарзис. Той идва по различен начин при отделните хора, но има някои общи характеристики. На първо място, често се получава т.нар. отреагиране – изтръпвания и контрактури на различни психосоматични блокажи, на мускулни групи в тялото, в резултат на което започва да се “размразява” енергията на кумулирана тревожност или потисната креативност, които са били замръзнали в тези мускулни групи. Това се нарича психосоматична броня. Примерно – имаш тревожност, искаш да направиш действие – да се разкрещиш на мъжа ти, който те е вбесил, но се спираш за кой ли път – не искаш скандал. Енергията, която се е отделила – на тревожност и на желание, всъщност замръзва в мускулите около устата и в ръцете ти (средствата за комуникация), тя е там, не си я използвала. Същото може да е творческа енергия – искаш вече да не си журналист, а да напишеш книга. Но цял ден се занимаваш с какво ли не, все нямаш време. Но имаш подтик, енергия, импулс, които остават “неизползвани” и се отлагат в ръцете ти. Имаш желание да избягаш от работата, семейството, но не го правиш, защото добрите момичета не правят така. Започваш да дишаш и мускулите започват да се стягат, да изтръпват, дори да контрахират – освобождава се мускулната ти броня. Генерираната енергия да осъществиш дадено действие не е била усвоена и ти си задръстена от нея.

И след като се изчисти тази мускулна броня, може на второ ниво да започне катарзис на емоционално ниво. Примерно участничка, която винаги беше ухилена, щастлива, и в пърхаща мания посещаваше всякакви духовни кръжоци… по време на една от сесиите й по дишане буквално се скъса от рев. Казваше: това не съм аз, не съм аз. Пропука се маската й на щастие и излезе автентичното й състояние. Беше тъжна, чувстваше се изгубена. Можеш да изпиташ метакосмическа самота, състояние на абсолютно плашеща празнота, да не знаеш кой си. Преживяванията са различни, но винаги ти се случва това, което е най-релевантно като тема за живота ти в момента.

Какво се случва с хората след Инсайтинг курс, как се променя животът им?

Дишането е врата, която се отваря, там където врати не е имало. Ще дръзнеш ли да пристъпиш обаче през прага й? При различните хора се случват различни неща, важното е дали ще допуснат те да бъдат интегрирани в живота им. За мен дишането води до увеличаване на свободата. Тези, които преминат през промяната, могат да скочат в заешката дупка и повече животът им няма да бъде същият, ценностите – също, описанието на света няма да приемат така на доверие. Ако продължат да дишат интензивно и имат потенциал, тогава могат да имат преживявания, свързани с “по-голямата картина” на нещата. Аз съм пристра́стен към тази невероятна практика, защото дишането промени живота ми, отключи потенциала ми, елиминира компромисната среда, трансформира светогледa ми. На първо място установих ефекта му върху себе си, а след това го препотвърдиха многобройните участници от семинарите ни през годините. Инсайтинг е чисто преживяване, не е въпрос на вяра или на убеждаване. Дишането е шанс – за нов път и посока. Оттам нататък всичко зависи от теб – колко крачки ще направиш към непознатото, отвъд зоната на сигурността.