Д-р Румен Стойчев е един от най-опитните класически хомеопати в България. Създател е и директор на единственото у нас училище за холистични методи на лечение „HomeoHelp Holistic School”. Там той е основен преподавател в направление „Хомеопатия”. В училището студентите могат да се срещнат и да се учат от водещи световни специалисти в областта на холистичната медицина от САЩ, Индия, Русия, Израел. Към училището работи и издателство „Хомеохелп“, което издава най-ценните световни автори в света на холистичната медицина.
Д-р Румен Стойчев отдава заслугата за успехите си и на съпругата си, д-р Станка Хараламбиева, която също е сред най-добрите лекари-хомеопати у нас, особено когато става дума за лечение на деца. Според него, ако дамата на сърцето му не е била до него, то той най-вероятно е щял да си остане просто „ортодоксален войник на конвенционалната медицина“.
За съпругата си и дърщеря си, също лекар, но по дентална медицина – д-р Виолета Руменова, той казва: „Когато изживяваш всяка своя секунда с две съвършени жени, не просто си длъжен непрекъснато да гониш тяхното ниво, но това дава и смисъла и цвета на живота ти.”
Д-р Стойчев, каква е целта, мисията ви като лекар-хомеопат?
Не се самозаблуждавам, че изпълнявам някаква мисия. Срещал съм хора с мисия и осъзнавам огромната разлика между тях и мен. Но човек, разбира се, трябва да знае и да търси целта си. Моята цел е простичка, но кристално ясна – аз искам да съм в мир със себе си. Именно, за да съм в мир със себе си, избрах хомеопатията, защото с нейна помощ мога да лекувам или да помагам на пациентите си, без да им вредя. По същата причина семейството ми и аз създадохме училището по холистична медицина. Чрез хомеопатичната си практика водим пациентите си към здравето, а чрез училището водим студентите си към знанието. Чрез двете вървим към мира във и със себе си. Сигурен знак, че си заслужава да правим това, което правим, е радостният факт, че покрай себе си виждаме все повече хора, които също са в мир със себе си – нашите пациенти и студенти.
Работили сте в областта на конвенционалната медицина 12 години. Как се запознахте с хомеопатията и защо решихте да преустановите работата си като практиката си на лечение чрез конвенционална медицина?
Cherchez la femme. Дължа първата си среща с хомеопатията на съпругата си. Историята е почти анекдотична, но истинска. Един ден – през сложната 1997 година, тя ме втрещи с новината, че е дала целия ни аванс, за да плати таксата за курс по хомеопатия. Нейният усет винаги е бил безпогрешен и това беше единствената причина да не изтегля тутакси внесените пари. По онова време аз вярвах абсолютно безкритично в медицинската парадигма. От друга страна, все по-често ме измъчваше въпросът: „Защо, след като давам всичко от себе си да помагам на пациентите си, повечето от тях вместо да оздравяват, стават все по-болни?” Нямах отговор, точно защото го търсех само в рамките на парадигмата. Може да прозвучи като клише, но е истина, че още на първите лекции по хомеопатия бях омагьосан – не само заради огромните й възможности, които тогава едва съзирах, но и заради опияняващата надежда, че ще открия отговора на онзи мъчителен въпрос и може би ще успея да променя нещо. Година по-късно съпругата ми и аз започнахме плахо да опитваме да прилагаме получените нови знания и не след дълго вече можехме да констатираме, че пациентите, които лекувахме хомеопатично, се подобряваха и оздравяваха много по-бързо и трайно от тези, на които предписвахме конвенционални медикаменти. Това беше и периодът, когато взехме решение как ще продължим.
Възможно ли е ефективно да се прилагат хомеопатични лекарства едновременно с медикаменти?
В практиката ни често ни се налага да приемаме ситуацията, че трябва да лекуваме хомеопатично пациенти, които към началото на лечението си приемат медикаменти. Това е почти неизбежно, доколкото огромна част от пациентите, които решават да се обърнат към хомеопат, го правят, защото са се убедили, че медикаментозното лечение не ги води към оздравяване. Знаем, че в много случаи приемането на даден медикамент не бива да се преустановява рязко, поради което в началния етап на хомеопатичното лечение сме принудени да приемем това ограничение, но стремежът ни винаги е в разумно кратък срок да спрем медикаментите, защото те по правило възпрепятстват излекуването. За жалост, има и пациенти, при които това се оказва невъзможно, защото биохимията на организма им е станала прекалено зависима от системно внасяните отвън химически субстанции и вече не може да компенсира липсата им със собствени сили. Това именно е най-честата причина един пациент да е нелечим.
Каква е разликата между начина на въздействие на медикаментите и хомеопатичните лекарства върху човешкия организъм?
Тази разлика следва от дълбокото различие между разбирането на хомеопатията и конвенционалната медицина за начина на функциониране на организма. Медицината формално прокламира, че лекува човека, но реално прави точно обратното, тъй като по правило конвенционалните предписания на медикаменти се фокусират върху отделни симптоми на болния човек. Медикаментите са синтетични препарати, които влияят върху организма на биохимично ниво, блокирайки определени негови функции, т. е. те потискат изолирани симптоми. Хомеопатичните лекарства от своя страна стимулират организма да коригира болестното си разстройство по цялата негова верига – от самата дълбока основа за появата му, през патологичната реакция спрямо конкретния стресов фактор, послужил като неин спусък, до специфичните симптоми на нейната клинична изява. Това, накратко, е причината лекуваният хомеопатично пациент да остава здрав след лечението си, а този, чийто симптоми са третирани медикаментозно, да развива впоследствие нови, обикновено по-тежки, симптоми. Това е и обяснението защо толкова често хората чуват от лекаря си, че ще трябва да приемат определени медикаменти „до живот” – защото медикаментите не лекуват.
Кое е по-важно в холистичното лечение? Симптоматичният или психологичният подход към диагностицирането на проблема?
Холистичният подход именно затова е холистичен – защото разглежда човека в неговата цялост, включително неговия психо-емоционален профил, специфичната за конкретния пациент чувствителност и възприемчивост към определени стресови фактори и специфичната симптоматика, която този пациент проявява в хода на разгръщането на болестта. Добре подбраното хомеопатично лекарство „покрива” всички аспекти у пациента – само тогава организмът го „възприема” като сигнал за начало на оздравителна реакция.
Кои са нелечимите болести за хомеопатията и кога е късно за лечение?
Вероятно сте чували максимата, че за хомеопатията няма нелечими болести, но има нелечими пациенти. Смисълът на това е, че много заболявания, на които конвенционалната медицина поставя етикет „нелечими”, са такива, единствено поради неправилното им третиране – чрез потискане на техните симптоми. За всеки хомеопат е ежедневие да се среща с такива пациенти, на които ние успяваме да помогнем не защото владеем някакви свръхчовешки умения, а просто защото имаме правилен подход към техните проблеми. Разбира се, съществуват и наистина нелечими пациенти – хора, при които болестта е преминала определен праг и за организма е вече невъзможно дори и при най-добре проведено хомеопатично лечение да възстанови нарушената хармония във функционирането си. Но, моля, забележете нещо много важно. При нелечимите пациенти, така или иначе, се прилагат т. нар. палиативни мерки, т. е. мерки, които не могат да доведат до излекуване, но могат да облекчат състоянието на пациента. Много по-препоръчително е при такива пациенти палиацията да се осъществява с хомеопатични предписания, защото те ще съхранят наличния ресурс на организма, отколкото с медикаменти, които изчерпват допълнително този ресурс. В този смисъл, никога не е късно за хомеопатично лечение, друг е въпросът каква е неговата прогноза.
Предвид досега ви с много алтернативни методи на лечение, кое според вас може да бъде успешно приложено заедно с хомеопатичното лечение?
Практически всеки холистичен лечебен метод може да се съчетае с хомеопатично лечение и това да има благотворен ефект върху пациента. Разковничето е в правилния избор на момента или периода, в който се дава предимство на хомеопатичното лекарство или на другия холистичен метод. Най-общо казано, желателно е на организма да не се влияе в един и същ момент с различни стимули. От една страна, това може да го подтикне към прекалено интензивна, макар и по естеството си оздравителна реакция и той да изчерпи твърде бързо ресурса от енергия, с която разполага. От друга, при едновременно прилагане на различен тип стимули става практически невъзможно да се интерпретират настъпилите впоследствие промени, оттам става много трудно за хомеопата да избере следващия си ход, защото той е обвързан в най-голяма степен с анализ на реакцията на пациента спрямо предходното предписание.
Чисто практически, ако днес съм дал на пациента хомеопатично лекарство, аз го съветвам да изчака с прилагането на други методи достатъчно дълго, за да преценя реакцията му на това лекарство. При добър ход на лечението обикновено периодите между приемите на хомеопатично лекарство стават все по-дълги и се „отваря” достатъчно време за прилагане на психотерапия или на акупунктура, или на терапия с капките на д-р Бах, или някакъв друг холистичен метод.
Кои са другите алтернативни методи на лечение, представени във вашето училище и защо избрахте именно те да бъдат в учебната програма?
Ние избираме много внимателно и отговорно направленията, които развиваме в училището. Те трябва да са такива, че да помагат на хомеопата да разширява разбирането си за човека, здравето, болестта и лекуването; да могат да бъдат прилагани и самостоятелно, а не само като подпомагащи хомеопатичната практика; да разполагаме с подходящи преподаватели – достатъчно начетени и с достатъчен практически опит; и не на последно място – да могат да бъдат преподавани онлайн.
Засега на тези условия в най-голяма степен отговарят терапията на д-р Бах и традиционната китайска медицина. Направлението „Бах терапия” се води от един от най-опитните терапевти в България, човек с невероятно широк кръгозор и изключителни духовни и преподавателски качества – д-р Светла Балтова. По направление „Традиционна китайска медицина” преподавател е Борис Шойтов – колега от Израел, за когото мога да говоря с дни, защото той е завършен холистичен терапевт, вградил в подхода си знания по китайска медицина, хомеопатия, кранио-сакрална терапия, приложна кинезиология, графология.
Всеки ли може да се обучи да практикува хомеопатия, или трябва да има медицинско образование?
Безусловно, да – всеки, който чувства в себе си потенциала да помага на хората, може да се обучи да практикува хомеопатия успешно. Несъмнено известни базисни познания за устройството и начина на функциониране на човешкия организъм в здраве и болест правят от хомеопата много по-адекватен терапевт. Водени от това убеждение, в училището ни през тази есен стартирахме и онлайн курс „Медицински минимум за практикуващи алтернативни терапевтични методи”, преподаватели в който са д-р Лилия Грозлекова, асистент по анатомия, и д-р Катерина Георгиева, доцент по физиология в Медицински университет Пловдив.
Но тук се докосваме до един много болезнен социален проблем в България. Той се състои в изкуствените законови пречки, които се поставят пред холистичните терапевти, включително хомеопати, които нямат медицинско образование. Сега съществуващият закон за здравето грубо дискриминира колегите, които нямат медицинско образование. Несравнимо по-модерен, демократичен и човеколюбив би бил другият подход – обучението на хомеопати да бъде подпомогнато, а тяхната практика да бъде контролирана от закона, т. е. всички лечители – и конвенционални, и неконвенционални, да се подчиняват на еднакви и общи за всички правила, а не едните да бъдат безпринципно подчинени на другите. Това би било в интерес на всички страни, с изключение единствено на фармацевтичната индустрия, която от няколко десетилетия държи конвенционалната медицина като кукла на конци.
Защо решихте да създадете собствено издателство?
Всъщност, нашето издателство се създаде от само себе си. В един момент ние осъзнахме колко остър е дефицитът на качествена хомеопатична литература. Ние просто избрахме да сме част от решението на проблема и, слава богу, вече близо десетилетие издателството успява да се самоиздържа, а междувременно успяхме да издадем толкова прекрасни книги. Трикът е прост – създадохме екип от хора с обща цел – всеки да прави онова, което му помага да бъде в мир със себе си.
0 Коментара