Употребата на понятието депресия е широко – от сериозни клинични преживявания до естествения отговор на човешката психика на определени житейски събития или трансформации.
По мое мнение е наложително да се говори за депресията – от една страна заради мащабите на разпространението й – всеки шести човек на планетата страда или е страдал от депресия в живота си, и от друга – поради съществуването на частично неразбиране и неприемане на това преживяване. Наред със състрадателната нагласа към хората, които попадат в такива преживявания, присъства възмущение, един скрит упрек,
сякаш малко преиграват и не искат да се оправят.
Ще се опитам да внеса повече яснота по въпроса, както и защо посланието “Вземи се в ръце!” не работи винаги. Иска ми се да допринеса за възстановяване на отношението към депресията като към всяко друго болестно състояние. Мисля, че разпознаването и осмислянето на някои аспекти на депресивното преживяване може да помогне на читателя да получи по-ясна представа за случващото се с него или близките му, да види картината по-цялостно.
Депресивното преживяване като страдание
За да илюстрирам сериозността на проблема споделям малко фактологични данни: по данни на Световната здравна организация, депресията е на четвърто място в списъка на здравословните проблеми на планетата, а прогностично през 2025 се очаква да се качи до второ място.
Други статистически данни (Акискал, 2000) сочат, че поне 20% от жените и 12 % от мъжете са преживявали депресия в живота си, а от тях 15% дори са стигнали до суицидни опити.
Независимо от широката употреба на антидепресанти между 15 и 30 % от хората изобщо не се повлияват от фармакологична терапия. Според психиатричната диагностична система DSM4, депресията се характеризира с лошо настроение, намалена активност и енергия, намалена способност за преживяване на удоволствие, лоша концентрация и умора. Дълбочината или степента на депресията се измерва с редица критерии.
Етиология
Произходът на депресията може да бъде органичен, психологичен или психосоциален (ендогенен). При органичния има наличие на органична болест, вследствие на която човек изпада в депресия. Психологична или т.н. реактивна депресия се наблюдава при неблагоприятни влияния от средата, драстични промени, загуби.
Ендогенната депресия (или меланхолия) се наблюдава при специфична вътрешна предразположеност на човек с негативни психологични характеристики – дисфункционално мислене, негативни вярвания, размита представа за себе си, за собствените цели и потребности или т.н. дифузна идентичност. При такива хора депресията може да бъде постоянен декор в живота и за появата на депресивните симптоми не са нужни силно травматични събития, а способността за наслаждение от живота е нарушена изначално. На тази основа може да се развие и биполярна депресия, при която циклично се сменят периоди на мания и на депресия.
Независимо от причините за възникването, депресивното преживяване се характеризира със сходна симптоматика:
Невъзможност за изпитване на удоволствие и липса на радост, наречено анхедония.
Често се наблюдава фиксация върху тъга и вина, свързани с конкретен спомен – човек зацикля върху минало събитие, в което е сбъркал, държи го живо в паметта си. Способен е толкова силно да се вкопчи в него и дори да стигне до налудности. Всичко изглежда по-черно и по-лошо. В дълбочина такава фиксация се свързва със загубата на собствената ценност.
Преживяването на вина и срам, съдържат ранен опит на отхвърляне и обезценяване. Силно влияят разрушителни послания, които са възприети за истини като “нищо не мога”, “не се справям”, “не съм ок”.
Депресията, измежду всички други душевни страдания, най-често води до самонараняване и суицид. При подрастващите и младежите това е основната причина за смърт.
Класически признак за депресия са също проблемите със съня – ранното събуждане и мъчително заспиване, нарушението на цикличността на ритмите му. Те е показателни и за сезонна депресия.
Хормонът на стреса, който се увеличава изисква изгаряне на повече калории. Отговорът на организма може да бъде и в двете посоки – увеличаване или намаляване на апетита.
При хората в депресия неизбежно се наблюдава психомоторна затормозеност и отпадналост всичко изглежда твърде сложно, изисква прекалени усилия, нямат сили за нищо, и в същото време в тялото им се случва чудовищна стресова реакция. И поради тази причина безсилието не означава мързел и липса на мотивация да се събереш, а означава, че тялото преживява силна ответна реакция на стреса, 24 часа в денонощие, но не може да я изрази…
Може да съществува ритмичност в модела на болестта: да се проявява през определен период от време – година, две, или сезонно. При жените се наблюдават и депресивни състояния свързани с менструалния цикъл, следродилни депресии и др.
Независимо от първопричината за възникване на депресията, в това състояние се наблюдават сходни особености в мисленето (Мак-Каллоу, Дж., 2000): То може да регресира до предоперационалния стадий или 2-7 г. възраст, според Пиаже, като основно се преживява безнадежност,
невъзможност да промени нито на обстоятелствата и средата, нито вътрешните си преживявания;
доста задачи изглеждат непосилни, алогичност – всичко се свежда до безпереспективност и песимизъм. Човек приоритетно обобщава – всички, винаги, никога и т.н.; проявява слаб самоконтрол и не се влияе от логиката и доводите на другите хора. Психиката става по-егоцентрична, намалява способността за дълбока емпатия. В общуването преобладава монологовия режим.
Как изглежда депресията на биологично ниво
Описвам биологичния компонент, защото ясно илюстрира факта, че депресията не е само във фантазиите на човек, а има реални биологични проявления. В тялото се наблюдават редица промени като увеличени нива на хормона кортизол. Той се секретира в кръвта при стрес реакция. Това означава, че на телесно ниво се преживява силен стрес, който обаче не може да опосредства обичайната реакция “Бий се или бягай”. Заплахата от жив хищник насреща е аналогична на това, което се случва на биологично ниво в тялото. Генерира се огромно количество сила, енергия която обичайно човек ползва за да се справи със застрашаващата ситуация, но в случая тя не се насочва към средата, а се обръща навътре.
Друга характеристика е понижение на нивата на невротрансмитера серетонин, който участва при предаване на сигналите между мозъчните клетки, нарушава се химичния баланс в мозъка. Той има пряко отношение към настроението, регулира агресивното поведение, съня, сексуалността и др. Някои фармакологични лекарства са насочени към изкуствено поддържане на по-високи нива на серетонин. Възможно е депресивните преживявания да са причинени от дисфункция на щитовидната жлеза и затова е добре при такава симптоматика да се проверят хормоните и.
Някой размисли в заключение
Депресията опростено може да бъде видяна като агресия, обърната навътре. Или там, където здравият човек в отношенията се дразни и изразява недоволство, депресивният изпитва тъга и страх. Ползотворно е човек да опита да събере съпротивителните си сили, целенасочено да упражнява отпор и отстояване на своите позиции, колкото е възможно по-често. Приемете, че сте в депресия и не да се обвинявайте, което не означава предаване и спиране на опитите да промените нагласата си към действителността.
Ако виждате, че не се справяте сами, е добре да се консултирате със специалист. В случай, че депресията е неотменен фон в живота ви, тогава консултацията със специалист е силно желателна. Ако чувството на потиснатост е реактивно, в следствие на загуба или тежко преживяване, дайте си време, за да може психиката ви да го преработи.
Депресивното преживяване ни принуждава да спрем и по неизбежност да осмислим живота си, целите си, стремежите и смисъла. И макар да звучи банално, това което не ни убива, ни прави по-силни. Смелостта, която човек е проявил, за да се справи с тези затормозяващи преживявания дава вътрешна опора, стабилност, чувство което остава като неотменен вътрешен ресурс. Макар болезнено преживяване, съпроводено с много страх, самота, тъга и загуба на вдъхновение, от тази тягостна безизходица може да изникне нов живот, нова светлина.
Авторката е психолог и гещалт терапевт, още на – www.peace-of-mind.info
0 Коментара