Кодът, скрит в българските шевици

Колкото и да ни се иска да вярваме, че облеклото не влияе на начина, по който ни виждат и приемат, това е само един от митовете, чрез който се неглижира значението на външния ни вид. Ако гледаме облеклото само като някаква външна обвивка, самостоятелна и несвързана с нас, това е напълно вярно. Но, облеклото ни, независимо какво искаме и в какво вярваме, има значение. Достатъчно е да се замислим над визията на хората, които заемат определено социално положение. И съвсем не говорим за съвременното общество.

Облеклото на представителите на различни групи още в далечното историческо минало е носело символите на социалната принадлежност. Ханове, крале, царе, императори, пълководци, военачалници, богати хора, духовни водачи. Всички те са имали своите отличителните знаци, чието предназначение е било не само да покаже положението в общността и богатството, което притежават, но и своята защитна и енергоинформационна функция.

Символиката на знаците е била разбирана още в древността.

Днес чрез научни изследвания се препотвърждава това, което предците ни са знаели и прилагали в ежедневието си. Затова, колкото и да ни се иска облеклото ни да няма толкова голямо значение, стиловете, които избираме да не ни влияят, и елементите и бижутата да са просто допълнение, то истината е по-различна.

Всички искаме да бъдем приети според същността ни и това е точно толкова естествено, колкото естествено е и че хората, когато ни видят, на подсъзнателно ниво възприемат облеклото ни като послание, като нашия персонален код за това кои сме, какви качества, стремежи и интереси имаме, колко ценим себе си и доволни ли сме от живота. Погледнато така, дали дрехите ни имат значение?

На едно по-широко, национално ниво това себеизразяване става чрез носиите. В тях народът ни е фокусирал национални ценности и знания, обичаи и култура, послания и жизнен опит. Вградени са традициите, свързани със съхранението на рода и живота. Българката носи през вековете знанието за силата на цветовете и символите, за значението на везаната дреха и ръкоделието.

Какво е представлявало облеклото на жената и мъжа в миналото?

Задължително светла дреха – риза със съответната кройка. Светлият цвят е с най-голяма дължина на вълната, която работи като проекция както върху външния свят, така и върху човека, който я носи. Т.е. носенето на дрехи в определен цвят е свързано и със стимулиране на различни енергийни центрове и емоции. Отделните елементи на националните ни носии имат своето конкретно предназначение. Например калпакът на мъжете. Неговата форма е конусовидна и носенето му е пряко свързано със зареждането с енергия на центъра, разположен на върха на главата. Това място е от изключително голямо значение, защото там се намира епифизата – жлезата с вътрешна секреция, която управлява цялото ни тяло. Поддържането на енергията в тази зона позволява на мъжа да има ясна мисъл и да може да ръководи както своя живот, така и живота на семейството. И всичко това е свързано само с носенето на калпака. Жените на главите си носят кърпи, които обикновено са с украшения на челото. Точно там е разположен друг център, свързан с друга жлеза с вътрешна секреция и това е хипофизата. Т.е. при жената чрез елементите на националната носия се стимулира интуицията, която е подвластна на хипофизата.
Шевиците по ризите, литаците, елеците, полите и панталоните заемат своята символна и защитна роля.

Извезването около врата и пазвите на ризите е свързано с предпазването

и енергетиката на щитовидната жлеза, минавайки през тимуса и панкреаса. А поясът и пафтите, разположени на кръста, са защитавали зоната, в която според източните вярвания се създава жизнената енергия. Пафтите са изключително интересен елемент на националната ни носия, защото те представляват две противоположно завихрени спирали, които предизвикват ляво и дясно въртящи се информационни полета. В своето обединение те носят защита на утробата на жената и съхраняване на основната й функция като носителка на новия живот.

Дължината на националната ни носия – задължително под коляното, допълнена от формата с така наречената „А“ линия, също не са случайни. Това е триъгълник с връх отново в кръста на жената, т. е. със съсредоточаване на подхранващия земен енергиен поток точно към съзидателната зона на женското тяло. В женската носия пъстрата престилка и шарените чорапи завършват цялостната функция на облеклото, докато при мъжете това предназначение изпълняват извезаните с гайтани панталони и навущата, усукани с върви. Дори и в нещо толкова семпло и просто като начина на усукване на вървите на навущата се вижда разбирането и стремежът към баланс между силите, управляващи миналото и бъдещето, доброто и злото.

Шевиците сами по себе си представляват сложни комбинации от геометрични форми, всяка от които генерира поле. В своята съвкупност дори бихме могли да ги определим като българските мандали, но докато на Изток мандалата се използва за съсредоточаване на съзнанието върху нея, то в родните ни носии, носейки я, българите я превръщаме в част от полето. По този начин на чисто енергийно ниво

„оживяваме“ шевицата и активираме кода, вложен в нея.

Ако навлезем в още по-голяма дълбочина на анализа на шевиците и направим паралел с българската „глаголица“, ще можем да намерим много аналогични форми. Вероятно е при по-задълбочено изучаване дори да „прочетем“ послания, които предците ни и творците са заложили в тях.

Много важен ритуал в българската традиция е ръкоделието. Българките сами създават облеклото си. Мъдростта им е била дълбока, а познанията всеобхватни. Дори съвременната наука разглежда ръкотворенето като процес, в който жестовете, движенията на ръцете се свързват и въздействат пряко върху съзнанието. Съсредоточаването на погледа и мисълта върху бродираните шевици е било формата не само на релаксация, но и на медитация и е спомагало за балансирането и подсилването на енергията на жената и свързването с нейната изконна същност. Чрез изтъкаването на плата, ушиването и най-вече бродирането, жената е влагала своята енергия във всеки елемент на одеждите.
Създавайки поле и зареждайки с него дрехата,

българката е отдавала от своята творческа енергия на мъжа си,

подсилвайки неговата съзидателна сила и мощ. Влагайки любов и грижа, жената е съсредоточавала вниманието на мъжа си върху нея самата и е запазвала цялата му енергия за семейството.

Всеки елемент на облеклото в българските традиции е свързан с духовното и енергийното, с изначалното и истинското. И ако някой днес още твърди, че дрехите нямат значение, нека огледа отново нашето наследство и да си зададе въпроса – защо? Защо те, нашите баби и дядовци, и техните баби и дядовци, и техните предци са влагали толкова любов, време, творчество и енергия в дрехите си? И когато си отговорим, осмислянето на значението на облеклото ще бъде съвсем различно. Тогава стиловете и дължините, цветовете и елементите – всичко, което избираме, начинът, по който ги носим и съчетаваме, със сигурност ще придобие друго значение. Ще влагаме друга мисъл и друго настроение. Дрехите ни не са просто плат, скроен и ушит в определена форма. Те са част от това, което самите ние сме. Ние се изразяваме, говорим чрез тях, а словото, та дори и образното, винаги има значение!