Думата календар има две значения: система за измерване на време по периодично повтарящи се явления в природата и разпределение на времето на дни, седмици, месеци и сезони за една определена година.
Според това, кое небесно светило се избира за мерна единица, различаваме лунни и слънчеви календари. Лунните календари отчитат година от 354-355 дни, слънчевите – от 365 дни. Съвършени календари са слънчевите, защото са отражение на естествения кръговрат в природата.
Древният български календар е слънчев.
Според него годината започва от най-късия ден – деня на зимното слънцестояние, по съвременното летоброене 22 декември. Този ден е нулев, самостоятелна календарна единица, не влиза в състава на седмица или месец. В древността се е наричал Ени – Млад, Нов, Нова година. Сега в различни краища на българските земи се нарича Единак, Енинак, Еднажден, Единажден.
Бройните 364 дни са разпределени в 4 сезона по 91 дена. Сезоните съвпадат с планетните сезони — от деня на зимното слънцестояние до пролетното равноденствие, после до лятното слънцестояние, до есенното равноденствие и отново до зимното слънцестояние.
Всеки сезон има 3 месеца: първият е „голям отсечен“, Голям Сечко – от 31 дена, останалите по 30 дни. Годината и всеки сезон започват с неделя и завършват със събота. Всеки сезон следователно е повторение на останалите сезони и копие на годината – това го прави удобен за помнене от целия народ. Българската седмица започва от неделя и това личи по названието „понеделник“ – ден, който идва след неделята; също така по названието „сряда“ – денят сряда е среда на седмицата, само ако отброяваме от неделя.
Наименования на месеците
Всеки месец носи името на онова животно, което ангажира дейността, грижата и вниманието на традиционния българин: СВИНЯ – да се погрижиш за здрава храна през зимата; МИШКА – да се браниш от този най-опасен за древния човек домашен враг; ВОЛ – започва пролетната работа; БАРС – в полето слизат гладни зверове, нападат деца и пеленачета в люлки, сред тях особено опасен е барсът – голямата дива котка; ЗАЕК — зимното месо ти се е свършило, гониш заека, макар по това време да е още пустал; ЗМЕЙ – в шестия месец в географския пояс, в който са живели и живеят българите, природата се „бунтува“ — суши, наводнения, вихрушки, градушки, земетресения; змеят, фантастичното животно, олицетворява природните ‘стихии; ЗМИЯ – жъне се, по стърнищата има змии, трябва да се внимава; КОН – превозва снопите и вършее; МАЙМУНА – зърното е прибрано, трябва да се веселиш, маймуната олицетворява веселбата; КОЧ – сортировка и заплождане на стадата; ПЕТЕЛ – идва зима, трябва да се погрижиш за вай-беззащитнита живина на дома; КУЧЕ – зимата бушува, кучето брани дома, кошарите, оборите.
Според древния български календар официалните празници се падат в нечетните, мъжките, соларните месеци и в деня, който по число повтаря числото на самия месец:
1. I – винаги неделя: прина сяне на зимната жертва свиня:
3. III – винаги неделя: преглед на зимното изхранване на коня, Кушиите;
5.V – винаги неделя: принасяне на пролетната жертва агне;
7. VII – винаги събота: принасяне на лятната жертва пиле.
И така нататък.
Тази таблица ни налага два извода: празниците са ориентирани към начина на храненето – с това държава и народ поддържат еднакъв ритъм у цялото население, при това в строго хигиенична форма – не бива да ядеш на жътва свинско, защото ще заспиваш, трябва ти силна, но лека месна храна; във втората половина на годината, в най-усилното време, съботата удвоява празнуването – човек да почине, да събере сили. Празникът на Кушиите говори за особена грижа за основното работно и бойно средство на българина – коня,,
Семейството и календарът
Шест специални календарни празника са посветени на жената. Те се падат в четните, женските, лунарните месеци и по число също повтарят числото на месеца, падат се винаги в делничен ден, с което жената има 6 почивни дни повече от мъжа – общокултурен и социален момент, неизвестен в древността на други народи.
2. II – винаги четвъртък: почит към жената-бабувачка, Бабин ден;
4 .IV – винаги сряда: почит към бременната, родилката и кърмачката, Благовец;
6. VI – винаги сряда: почит към майчиния дом на съпругата (на този ден жената отива при майка си и сестрите си);
8. VIII – винаги сряда: освещаване на хамбарите за първото зърно, Водосвет;
10. X – винаги вторник: есенно запасяване на дома с месо, коли се даначе (теле); войните започват обикновено есен, мъжът може да иде във войската, домът трябва да има месо;
12. XII – винаги вторник: подготовка за зимната работа на жената; мъжът отива на хайка за риба и дивеч, за да се разнообрази постната вече храна, да се снабди домът с кожи за дрехи и постилки.
Високосният ден
Годината не е точно 365 дни, а малко повече. Годишното „повече“ древните българи са измерили по взаимодвижението Земя – Юпитер: в „пакет“’ от 12 земни години дните се оказват 12 по 365 плюс 3. На всеки 4 години се оставя по един ден повече. Високосният ден също е нулев – в деня на лятното слънцестояние – най-дългия ден, Летен Ени, Еньовден. Вече разбираме защо древните българи мерят потока от години в „пакети“ по 12 години – заради високосния ден! По аналогия с названията на дванайсетте годишни месеци и годините в 12-годишния цикъл носят същите имена. При важни, писмени датировки (за да не стават грешки!!) годините се отбелязват с имената на животните, а месеците с числителни редни: първи, втори… дванадесети.
„Годишното повече“ не е точно четвърт денонощие, колкото сочи високосният ден, но по-малко – 2422 десетохилядни от денонощието. Това значи, че на всеки 120-130 години една поредна високосна година трябва да остане проста. Чрез цикъл от 60 години древните българи са разчертали едно пълно завъртане на земния полюс в пространството за 20, 160 години. За това време предвиждат общо 157 отпадания на високосен ден. Така годината у старите българи се равнява спрямо съвременната научна – тропична – година, дължина 365 дни и 2422 десет хилядни от денонощието.
0 Коментара