Дух в дъх

От всички интимни близости с друг човек най-постоянна, но напълно незабележима, е интимността чрез дъха. Онова, което ти издишваш, с още малко друг въздух след миг вдишвам аз в моите дробове. То обикаля моето „вътре“, заприличва на него и разредено с малко въздух, след мигове попада в твоите. Ние постоянно обменяме един с друг информация за топлата си, белязана от дъха същност.

Но го правим не само защото сме един до друг от любов.

Съдията, произнасящ справедливо доживотна присъда, и уплашеният, хванат от закона най-после престъпник, през цялото време на процеса търкалят в залата един към друг не само думите, но и дъха си. Защитникът и обвинението, от два напълно различни полюси претендиращи, че са прави, се свързват един с друг чрез дишането.

Шофьорът, яд го е на пътниците в автобуса, че трябва да стане рано, а и доста от тях се заяждат, свива рамене, иска да се отдели от тях и да остане за мъничко сам, но ритмично диша заедно с тях един и същ и твърде богат на вътрешна информация въздух.

Но пък колко вълнуващо, зареждащо и понякога осъзнато е

общото дишане с любимия

През нощта дишането на прегърналите се обичащи дори се изравнява. И няма значение, че кислородът в стаята е намалял. Че в стая от дванайсет квадрата според нормите той е колкото за един човек. Сега на тях дори им остава.

Когато Господ създаде Адам и Ева, те имаха за себе си целия въздух на Рая. Когато Той ги прогони, разполагаха с целия въздух на Земята. Но в тъмното на пещерата, особено нощем, със сигурност са седели постоянно един до друг и единствено топлината на дъха на другия ги е успокоявала. Направили са това голямо откритие. А когато се събуждали през нощта, навярно по дъха на другия са разбирали, че той все още е там. Там е. А когато са им се родили деца, в близостта до дъха на малкото дете са усетили колко е сладостна.

Но по Велик Замисъл или доста небрежно пропусната Случайност хората днес са безчет. Специалисти по подобни прогнози чрез математически модел изчисляват, че жителите на Земята първо ще достигнат до 16 милиарда, едва тогава ще започнат бавно да намаляват. Ние ще живеем все по-близо един до друг. И непрестанно, не волево,

ще се свързваме с все повече хора с дъха

Постоянно ще обменяме, както го правим и сега, такава вътрешна информация с все по-различни. С добрия и лошия, с грозния и красивия, с желания и с избягвания. С младия или грохналия.

Мъжът, на когото любимата жена умира, а той не иска да се отдели… Не, не, това ще се окаже твърде тъжно… По-добре да разкажа за котето. На преклонна котешка възраст, цели петнайсет човешки години, моята котка легна и престана да яде. Явно си отиваше. Но нещо я спираше. На втория ден приседнах до нея. Бях я сложила да лежи на големия стол и очите ни се оказаха едни срещу други. Казах й името, погалих я по главата, а тя ме погледна и с лека въздишка изпусна към мен последния си дъх. Даде ли ми го, аз ли й дадох… Не е искала да го пусне сама.

Ние навярно имаме нужда от тази близост на дъха, от тази размяна. Може би получаваме от нея нещо повече, отколкото можем да си представим. И дори някакво бързо познание един за друг. Но със сигурност ни превръща в много по-близки, отколкото ни е хрумвало. Може би, ние не сме чужди с никого, даже с най-непознатия. А, може би, съединението наистина дава сила.